Палави или добри съседи

От няколко месеца съм на нов адрес. Не познавам никого във входа, освен касиерката, която живее точно под мен. Между другото това е един доста досаден хобит и първият месец след моето нанасяне ме посещаваше почти всяка вечер за всевъзможни глупости.

Една вечер след работа се сбутвам на стълбите с привлекателен млад мъж. Разбирам, че е съседът по врата. Той се впуска в разговори за „проблемите” на входа и ме кани на кафе с опознавателна цел.

Минава известно време и точно на 23 декември (т.е. в навечерието на Бъдни вечер) в замрялото време около три и половина следобяд се звъни на вратата. Аз по стар нудистки обичай, особено след баня си шляпам както ме е майка родила и не очаквам друг освен гнома под мен да звъни. Мятам един халат и отварям вратата със замах. Оглeждам се за хобити, но такива няма. Зад вратата се подава онзи готин съсед, който стъписан от вида ми се чуди, да ми го дава ли това което държи в ръце или да мине и той под душа. Връчва ми една кутия с бонбони „Линд” - скромно подаръче за съседката. Отново предложение за по кафе, ей така да си похортуваме просто.

Нямам избор, купувам една кутия бисквити, защото зная, че има дете или деца. Пък няма само те, т.е. той, да се прави на американец и аз мога.
Връчвам му кутията с най-добри пожелания и отново се скривам в хралупата си.

След месец в един тих неделен следобед, отново се звъни на вратата, а аз пак съм по халат. Съседа. Не е гнома.
- Хайде на кафе.
- Ок, трябват ми само пет минути и идвам.
Влизам, настанявам се на дивана в хола и чакам съпругата да изпълзи от някоя стая. Детето (4-5 годишно момиченце) през това време ми е вече на врата като шал-яка. Не издържам и питам къде е съпругата. Ми тя е на работа, трябва всеки момент да си дойде. Така и стана. Жената се прибира и ... шок, някаква руса на дивана в хола. Детенцето я посреща много радостно – мамо, мамо, виж кой ни е дошъл на гости. Усмивката и се изкривява в гримаса, ама възпитанието и не и позволява да ми налети с директен юмрук в лицето.
Седя като препарирана, чувствам се ужасно тъпо, но няма как да хукна да си ходя. Водим някакъв разговор, разбирам, че не си общуват много с другите съседи. Попаднала съм в капана на съседа, който не е „американец”, а си е чист бай Ганьо.

Минава се още време и в събота отново звъни на вратата. Вече чувам детското гласче и зная кой е. Не се хващам на въдицата и не отварям вратата, правя се на умряла.
Но вчера сутринта на път за работа се засичаме пред входа. Нямам време да скоча в храстите, затова оставям нещата да се развиват по естествен път. И човечеца започва – Аз мислех, че вече не си ни съседка, в събота ти звънях на вратата. Щях да водя малката в парка, времето беше хубаво... та си мислех... ако искаш и ти... да опознаеш квартала.

Сега питам, как да постъпя? Мога да съм доста директна и брутална, но необходимо ли е? Как да му покажа, колко много мразя подобно съседско общуване в което съпругата не участва?

Много интересно разказано...ами на съседа можеш да му кажеш ,4е не искаш жена му да ревнува и затова предпо4иташ да се избягва излизането без единия партнъор,но може 4овека просто да търси компания,но жена му няма как да не се дразни поне малко..

Индивиди-всякакви ) Бъди брутална Хоуп!

Имах очакване днес да се появи пак с някакво предложение, ама ме пропусна. Може съпругата да си е вкъщи или тъщата да е дошла на гости.

най добре никакви съседи май.хоуп ти сигурна ли си че ....?май си въобразяваш.

забавно си е , да имаш така някой по-интересен съсед...

В какво да съм сигурна и какво да си въобразявам? Изобщо в нищо не съм сигурна. Просто съм изненадана и не зная как да подхождам към него. Бая квартири съм сменила и такива любезни млади съседи не съм имала. Никой не ме е канил на кафенце в отсъствието на съпругата си, а после да се сконфузи когато тя се прибира. Най-вероятно на нея и е казал - ми тя съседката се натресе, аз какво трябваше да направя?!
Затова гледам да го избягвам, ако е възможно.

ооо ти и по квартири.кофти работа.ами може да е любезен просто съседа ти.

на твоят съсед му се иска но не му стиска,по стар български обичай представи си следната картинка,нова хубава съседка и той невероятния мачо как да не я свали,ей така по съседски,няма пари за ресторанти нито за хотели,все пак криза е а и как да не те покани на разходка из квартала,нали трябва и кварталните мачовци да го видят с теб и да му завидят

Етично е да си любезна с любезните хора, но като почнат да ти се качват на главата, е редно да проявиш малко твърдост Ако му се криеш или увърташ като ти се мазни при случайни срещи пак, никога няма да се оттървеш от такъв набез А и това с предложението за разходка в парка с детето му, в отсъствието на съпругата е доста подло Като му се пипа чуждо поне да го прави тайно, а той сам си съсипва семейството.
Та Хоуп, както казват другите, бъди смела и го постави на място следващият път ако пак така (гледай да не е пред детето), иначе рискуваш от кафе на кафе да ти цъфне у вас с лапето
Любезност щеше да е ако по семейно търсят контакт и добри отношения със съседите си, но случаят не е такъв