BG / EN / ES
ехооо - споделете с насразширено търсенеВашите данниfenk - рекламанаши приятели
ехооо - споделете с нас
sidepanel
sidepanel
20:22, Петък
23 Юни 2017г.

EXOOO -> В работатаОтговори по темата

Кое за вас е успешното поведение на работното място?

plamen75|мъж|35-45|несемейна|N/A
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Чет Авг 30, 2012 11:53 pm

Кое за вас е успешното поведение на работното място?

Дългичко се получи, но който има интерес предполагам ще му е интересно. Как трябва да се държи човек на работното си място, за да бъде възможно най-успешен? На този въпрос търся отговор от известно време – дискутирам с приятели, чета книжки и в интернет, и наблюдавам взаимоотношенията между колегите ми. И си направих следния списък (на някой може да му се види странно, че им отделям специално внимание, но има по-затворени хора/професии, които не са наясно по подразбиране с тези неща):

- Може би най-важното правило: при 99% от хората “моркова” не върши никаква работа, така че вместо да си правиш труда да анализираш дали конкретен човек не е от този 1% изключения, направо действай с “тоягата”. Т.е. не разчитай, че някой ще си мръдне пръста, само защото учтиво си го помолил.

- Приеми, че е абсолютно нормално шефа да изтълкува една и съща ситуация по коренно различни начини в зависимост от конкретния човек на който се случва. Примерно забавянето на задача при един колега шефа да изтълкува като некадърност и да му отреже от заплатата, а при друг, че задачата явно е много трудна и той заслужава паричен бонус.

- Ако ще приемаш съвети от някой, то нека поне е човек от твоята черга, най-добре ако е изпадал и успешно се е справил със същата ситуация. Не слушай съветите на хора, които никога не са били в твоето положение (примерно HR специалисти обичащи в свободното си време да издават книжки на тема “как да изградим успешна кариера”).

- Не забравяй, че всичко описано в този списък е роля – каквото и да правиш и кроиш нека си остава в твоята глава, официалната ти версия е, че си безкрайно лоялен на шефа и страхотен приятел с колегите.

- Също, приеми че хората са повърхностни и внимавай какво първо впечатление оставяш.

- Пази си занаята. Крий своята лична “кухня” от очите на разни любопитковци. Бъди специалист по нещо, което никой друг не умее. Ако няма такова нещо, измисли го и го създай. Ако някой все пак се докопа до твоите професионални тайни, давай вид че е узнал само зрънце от тях. Нека другите зависят от теб в определени ситуации. Нека има моменти в които работата да не може да продължи без твоята намеса. И не забравяй, че ако те признаят за експерт по нещо си, то фирмата трябва да си плати за новата придобивка.

- Не приемай проблемите на фирмата като твои лични. Примерно, не приемай емоционално конфликт с партньор на фирмата в който участваш и ти.

- Подтиквай колегата си – конкурент да си изгради образ на умник, да поучава, да се прави на важен, така колектива ще го намрази. Съответно ти внимавай да не играеш такава роля.

- Нямаш полза да угаждаш на всеки каприз на клиентите и да изпипваш в детайли задачите. Претупвай ги набързо, но внимавай да не те хванат. Винаги имай оправдание, примерно че имаш информация, че дадения човек е псевдо клиент от конкурентна фирма, дошъл на проучване и за това си го отпратил. Познай как ще блеснеш в очите на шефа, а?

- Демонстрирай загриженост за шефа и за фирмата.

- С хората които са “на настроения” се дръж хладно. В милите им периоди те се опитват да задоволят нуждата си да са харесвани, дръж ги на диета, ще им се отрази добре. И точно в такива “дружелюбни” моменти е времето да напомниш за неадекватното поведение по-рано и евентуално да поискаш обяснение за него.

- Преди да кажеш или направиш нещо, подбери подходящ момент за това.

- Хората които се държат зле с теб не бива да ти влияят. Така те избиват комплекси и е почти сигурно, че се чувстват застрашени от теб.

- Взимай глупавите забележки, изказвания и предложения на шефа “на сериозно” и не пропускай възможността да ги повториш със съвсем сериозен вид и да ги подкрепиш пред публика. Така той ще започне да се замисля какво говори и все по-рядко ще говори празни приказки.

- Не спори с шефа, привидно се съгласи с него, но на практика направи това което ти смяташ за правилно.

- Даже и да има някакво образование в областта на управлението, то едва ли е променило характера и навиците на шефа ти. А точно те диктуват най-вече поведението му.

- Не прави на колегите си безвъзмездни услуги за да им се харесаш. Това е сигурен начин да загубиш уважението им (виж пак първото правило). Все пак внимавай. Ти не си неуслужлив, ти просто не разбираш от намеци.

- Давай вид, че си много ценен за фирмата. Така колегите и шефа ще се заразят от поведението ти. Все пак за себе си знай колко си ценен в действителност, не се самозабравяй.

- Увлечен в работата, човек забравя постиженията си. Записвай си ги в актуален списък. Това ще ти даде самочувствие за предходната точка. Не базирай самочувствието си само на недостатъците ти. Да не говорим, че ако помислиш, би могъл да извлечеш дивиденти и от нещата които смяташ за свои недостатъци. Случва се дадена особеност в една ситуация да е недостатък, но в друга предимство. Търси изява в области където “недостатъците” ти са ценни.

- Напомняй непрекъснато за себе си и за уникалния си принос. Не работи незабележимо. Ако свършиш нещо прекалено лесно и бързо, сещаш се, че който и да е трудно ще оцени, че си го свършил. Освен това, базирайки се на своя актуален списък с постижения, си подготвяй кратки забавни разказчета за свършеното от теб (10-15 секунди) които в подходящ момент не натрапчиво да вмъкваш в ежедневните разговори. Имай винаги приготвено ново актуално разказче което не си споменавал. Не повтаряй вече разказвани, ще получиш точно обрания ефект.

- В даден момент работи само по една задача, която е с най-голям приоритет. Разпилявайки се да вършиш няколко задачи едновременно едно че се товариш повече, второ че вероятно никой няма да го оцени и трето, почти е сигурно, че ще пострада качеството на работата ти от там и имиджа ти. Не очаквай от шефа да възприеме доводи като “който не работи, той не греши” макар и да са логични.

- Не се връзвай на стимули различни от пари и лични облаги. Не бива да ти влияят разни тийм билдинги, потупвания по рамото, усмивки пред строя, фирмени тържества, знаци на внимание, обещания и други подобни евтини номера. И точно ако започнат прекалено много да те хвалят, трябва да си нащрек (хвалбите целят приспиване на бдителността ти).

- Чест трик е неофициалното поставяне на задачи. Просто ей-така, без адресат, във въздуха се споменава, че нещо трябва да се свърши, с надеждата някой от служителите да захапе въдичката и поеме инициатива. Един вид, той по желание да го свърши и едва ли не фирмата да му направи услуга, като му позволява да го свърши. Оставай глух за подобни “призиви”. Ако пък станат прекалено настойчиви и вече те посочат като конкретен изпълнител, може да се захванеш, но работи бавно и некачествено, като непременно имай обяснение защо толкова се бавиш, както и за качеството. Все пак това обикновено са задачи с които никой не иска да се заеме и ти трябва да ги третираш като такива, даже и когато за теб лично са леки и елементарни.

- Друг трик е наред със същинската задача което шефа иска да ти възложи, да ти предложи и още няколко, по-неприятни, от които сам да си избереш задача, с цел да останеш с впечатлението, че ти дава избор това твое мило и много добричко шефче. Не се вълнувай от подобни случки. Също при имаш възможност, самия ти прилагай метода.

- Критиката се ползва най-често като емоционален блъф. Не и се връзвай (не я приемай на сериозно). За да прекъснеш тази практика изисквай критиката да е конкретна а не по принцип. Така само може да спечелиш ако критиката случайно се окаже градивна. Добре е да знаеш как изглеждаш в очите на другите.

- Ако стане дума за обсъждане на възнаграждението ти, не поставяй ултиматуми на шефа а по-скоро води преговори с него без да изпадаш в крайности.

- Имай в предвид, че заплатата ти не е просто парите които ще можеш да похарчиш. Това е мерило колко си ценен в очите на твоя шеф и дали няма да си първия съкратен при евентуални проблеми на фирмата.

- Не очаквай, че ако тръгнеш да се доказваш, някой ще те оцени. Почти е сигурно шефа да си каже “гледай го тоя балък, какви чудеса прави за тая мижава заплатка”. Припомни си първото и най-важно правило. Времето да се доказваш е максимум до 3 месеца от назначаването ти, ако след това не получиш адекватно възнаграждение, просто работи толкова колкото ти плащат. Не подбивай цената на труда.

- Като започваш нова работа, не се изкушавай да се опитваш да правиш генерални и революционни промени. Да, те наистина биха подобрили работата, но това е в отговорностите на шефа. Ти не само че няма да получиш дивиденти, но е много вероятно да си навлечеш неприятности. Помни, че няма ненаказано добро.

- Поддържай ежедневен социален контакт с шефа и колегите. Чисто психологически за повечето хора е трудно да се отнасят зле с някой който в даден момент са чувствали близък. Внимавай да не споделяш много лична информация за себе си, съсредоточи се в това да разбереш максимално какви са колегите и шефа в личния им живот. В краен случай обсъждай времето и новините.

- Също, дискретно търси неформални контакти с ръководството. Не се свени, ако ти се отдаде случай, да се запознаеш и поговориш с някой по-висш ръководител, примерно на фирменото парти.

- Старай се личния ти живот и службата да имат минимум допирни точки. Бъди лаконичен ако те разпитва някой. Забрави за слабостите си, маниите си и хобитата си докато си на работа. В същото време се възползвай максимално от особеностите на другите за които си научил. Примерно може случайно да имаш информация къде в момента има промоция на тенис ракети, точно когато шефа ти си търси нова.

- Като изключение, личния си живот можеш да използваш като средство за получаване на по-голяма заплата. Много шефове са “социални” типажи и определят до голяма степен възнагражденията не по приноса на служителя, а от това до колко се нуждае от пари. Ако твоя шеф е такъв, не пропускай възможност да му се оплачеш колко си я закъсал.

- В една фирма, при еднакви полагани усилия, винаги служителите които са връзката на фирмата с околния свят са много повече ценени от тези служители, които вършат същинската работа. Така че се опитай да се намърдаш някъде “по периферията”. Там където са доставчиците на суровини и материали, работещите с клиентите, отговарящите за външните подизпълнители, за рекламата и т.н.

- И не се чуди дали шефа е схванал поредния ти намек. Бъди сигурен – много добре го е разбрал но се прави на несхватлив.

- Внимавай, някой опитен колега да не те набута да му свършиш черната работа. Напротив, ти гледай да подтикваш другите да свършат твоята. Примерно ако някой има лоша новина за шефа, и е достатъчно “печен”, то той би я казал на всеки друг, но не и на шефа, надявайки се, че все някой ще се изпусне и шефа ще я научи от друг.

- Ако си добре с финансите или си постигнал някакви лични успехи, трябва да пазиш това в строга тайна от колеги и шефове. Не ти трябват завистници на работа и шеф който си мисли, че може да ти плаща по-малко.

- Давай си непрекъснато сметка, че една от главните задачи заради която твоя пряк ръководител получава тлъста пачка в края на всеки месец, е да те кара да работиш повече за по-малко пари.

- Не се връзвай на сцените с викове и нерви които се разиграват периодично от страна на шефа ти. Това е манипулативен театър, не го взимай на сериозно. От друга страна, конфликтите и напрежението между колеги понякога биват “потушавани” с бонуси, ако се върже шефа де.

- Ако имаш възможност, обсъди прекия си ръководител с неговия шеф, като го хвалиш. Той неизбежно ще се притесни като научи че е говорено за него, ще започне да си фантазира, какво ли още сте говорили и определено ще внимава какви ги върши за напред. В никакъв случай обаче не “кови” прекия пред неговия шеф, нека това си останат негови предположения.

- Може да погъделичкаш егото на собственика като измислиш оригинална реклама или девиз, ново мото или лого на фирмата и др. подобни.

- Не се свени да си поискаш нужните за задачата която ти поставят условия: инструменти, материали, персонал и т.н. Не си длъжен да се справяш с “подръчни” средства.

- Ако работиш за някоя фирма в която ръководителите са повече от служителите, не пропускай възможност да ги противопоставяш един на друг. Примерно ако някой е разпоредил нещо, ти без да казваш че вече е разпоредено, можеш просто да поискаш мнение за това нещо от друг шеф и ако се разминават, да бездействаш докато се “разберат” какво искат. Провокирай ги да си противоречат (разделяй и владей).

- Контролирай своите емоции. Не си фантазирай, не предполагай и т.н. и още повече не предприемай действия базирани на предположения.

- И прилагай всичко това в момента на ситуацията. Утре всички ще са забравили за създалата се вчера ситуация. Забавената ти реакция ще те направи да изглеждаш странен.

- И да, вече си разбрал. Инструментите за напредък в кариерата са лицемерие, скатаване от работа, интригантстване, лъжа. Това са реалностите. Не си оставяй магарето в калта и отмъщавай на противниците си. Но все пак прецени реално силите си, до колко всеки един от тези съвети е подходящ за теб. Не изпадай в ситуацията “видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак”. Но искаш ли да имаш успех на работното място – това е пътя.

- Ако въпреки всичко нямаш успех и решиш да напускаш, вземи със себе си максимум знания и информация за “занаята” от сегашната си работа. На новото място хората няма да те познават и ще имаш възможност да си изградиш нов имидж. Всичко е в твоите ръце. Успех!

Тези отношения предполагам съществуват от векове.
Даже и да не ни харесват, едва ли има начин да бъдат променени.
Най-разумно е просто да ги познаваме добре и да действаме според тях.
Чувствайте се свободни да коментирате и допълвате списъка.



hope|жена|35-45|N/A|голямото село
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Авг 31, 2012 10:17 am

От това което виждам, не си оставил нищо за мен. Просто няма какво да добавя. Wink



sexy_mace_zalavq_terorist|жена|18-25||
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Авг 31, 2012 1:03 pm

много дългичко се е получило даже Smile ами зависи все пак каква точно е работата ,която се работи....



Tacho|мъж|25-35|несемеен|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Съб Сеп 01, 2012 8:44 am

Абе махнетея тази работа значи това човек си мисли че е свободен но реално не е така. Всичко се диктува от обществото и за човек е много трудно да проумее това. Раждаш се казвът ти какъв език ще говориш, после ти казват да почваш училище. 17 години те подготвят да работиш и след това 40 работиш и си бита карта Smile Ако ще следваш програмата си намери нещо което да ти е приятно да работиш, щото 40 работни часа и 10 часа седмично подготовка секи ден и пътуване до работата и 55 часа спане значи седмично ти остават някъде към 60 свободни часа и това ако работиш само една работа Smile Та поне обичай това което работиш щото от работа пари нема само се става гърбъв. Иначе системата се бие но трябва да знаеш какво точно ти трябва и колко пари ти трябват. Пример слагаш 200,000 лева в банка 7% лихва взимаш си 1166 лева месечно караш си спокойно на село пиеш си кафето четеш си весника и ни се бригаш за нищо. Проблема е че комшията може да спре кола отвън за половин милион. Ако успееш да не мислиш как да спреш кола за милион отвън си шес иначе пак работа те чака. Ама това да ходиш да бачкаш на некой за некви пари да живееш по квартири да си под напрежение как да си плащаш сметките и така 40 години аа не заповядайте път ви давам. И от мен да знаете в България колкото и да работиш и да се доказваш парите отиват винаги при един човек (шефа на фирмата) така че не се натискайте много. Щото има разни лешпери като почнат "аа ния в наща фирма такива зделки, такива обороти, днеска неколко милиона сме превъртели" е й? Важно като земеш заплатата и платиш сметките какво остава другото е само пускане на мухи Smile Един познат до скоро всяка година правеше по няколко стотин хиляди но в момента съм му дал пари на заем щото няма какво да яде. Общо взето мислете как да не работите а не как да правите кариери иначе понеделник е след един ден не забравяйте да навиете часовника за работа Smile



Archangel|??|25-35|????????/??|?????
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Нед Сеп 02, 2012 4:27 am

бачкайте че иде зимата. Very Happy



plamen75|мъж|35-45|несемейна|N/A
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Нед Сеп 02, 2012 8:23 am

Конкретната моя история

Tacho, мерси за интересното мнение, но мен по-скоро ме тормози факта, че при нас и да се скъсваш от работа и да си клатиш краката - заплатата ти не мърда. Т.е. чувствам се безсилен да си променя възнаграждението по този естествен и логичен начин - чрез повече бачкане. Виждам, че все пак има начин за промяна, описан в дългия пост в началото, но той не ми е в кръвта, не е според моите лични разбирания и ми е много трудно да го прилагам. Може би ще получа по-конкретни съвети, ако разкажа каква е ситуацията при мен. А и нещата не са толкова прости, след като човек десетина години се е забърквал в някаква каша. Трудно е след толкова много време да смениш имиджа си. По-надолу е личната ми история.

Разпределение на ролите в нашата фирма:

- Шеф и собственик на фирмата – господин на 60+ години който от една страна не е много наясно с детайлите на извършваната работа и от друга няма завършено някакво образование, даже курс свързан с управление. Управлява фирмата според личните си опит и интуиция, като главно следи и дебне кога ще влезе клиент и после пита колко пари сме му взели и иска обяснение защо точно толкова (ако пък не сме успели “да му вземем парите” понеже не предлагаме това което търси, тогава е видимо разочарован). Рядко раздава задачи, а когато се опита обикновено е трудно да се разбере човек с него какво иска. Уж той определя възнагражденията във фирмата, но се предполага че до голяма степен се влияе от мнението на бригадира. Не е способен лично да прецени приноса на всеки служител. По отношение на възнагражденията, него го интересува по-скоро до колко дадения служител има нужда от пари. Може да си най-големия лентяй, но ако го убедиш че си закъсал и много ти трябват пари то ще си получиш пълното възнаграждение, па даже и някой бонус може да намажеш. Не знам защо, но аз така и не успях да спечеля доверието на този възрастен господин.

- Бригадир – наемен служител познаващ всички детайли на работния процес с който работим рамо до рамо, но е дарен с пълното доверие на шефа и всъщност до голяма степен на него се крепи фирмата. Освен да работи заедно с нас, той следи за реда, контролира, оценява и докладва на шефа по свое усмотрение – доста трудна задача в предвид на това, че шефа трудно разбира какво точно вършим. За тежката си роля получава незнайно каква, но по косвени признаци, доста висока заплата. Самия той твърди, че разпределението на възнагражденията зависи изцяло от шефа. Също, аз не виждам каква мотивация може да има бригадира да похвали някой от екипа, след като баницата е обща и така би поощрил шефа да даде вместо на него, на някой друг по-голямо парче. Интересно, че точно бригадира редовно говори против шефа зад гърба му. Не мога да преценя точно каква игра играе.

- Аз и моя конкурент – водим се на еднакви позиции, официално уж сме с еднакво заплащане. Вършим същинската работа във фирмата, наред с бригадира. Моя конкурент е 10 години по-малък от мен и постъпи директно от университета при нас. Аз съм работил на много места и внесох във фирмата доста личен опит за разлика от конкурента ми. С готовност поех някои дейности за които преди моето идване се е плащало на външни подизпълнители. Тогава ми се видя логично, след като имам опит и умея да ги върша. Докато моя конкурент просто научи почти всичко което умее бригадира и сега е като негова сянка. За разлика от мен и конкурента ми, хващал съм бригадира, на който уж се има пълно доверие, да краде клиенти от фирмата и да ги обслужва лично. Подозирам, че шефа също може да го е хващал, но понеже е зависим от него, си трае и си му плаща стабилно въпреки това.

- Лицето на фирмата – девойче, което посреща клиентите и приема работата която искат да им свършим. Не е особено умно и съобразително по отношение на работата, но много добре се е ориентирала как да се мазни на собственика. Всъщност най-главната и функция е да клевети, е хайде, не да клевети, а по-скоро да доносничи. Често чула-недоразбрала някакви измислици, защото и тя подобно на собственика не е в час с детайлите на работата. Също е много добра в светските разговори (нямащи никаква връзка с работата ни). Благодарение на статута и, на нея са и простени всякакъв вид грешки. Често става дума не просто за недоволни клиенти, а директно за загуба на пари. Примерно да забрави да вземе плащане или да сбърка сумата която трябва да плати клиента. Предполагам не винаги я хващат, но когато я хванат просто се усмихва глуповато и и се разминава.

Това е, няма повече – 5 човека сме общо. Това което винаги ме е тормозело, че от мен непрекъснато се изисква да умея всичко което умее бригадира, като не се справя с нещо, ме изкарват некадърник и в същото време, предполагам се очаква да си върша и моите си привнесени от вън дейности. Нищо не се споменава да получавам евентуално повече от бригадира – все пак механично пресметнато ако умея всичко което той умее и си върша и моите неща, на които фирмата не ме е учила и благодарение на които спестявам разходи за външни подизпълнители, от гледна точка на свършената работа, аз трябва да получавам повече. Но това което прави ценен бригадира е доверието което му има шефа. Винаги съм се стремял да имам добри отношения с всички. Ако забележа че някой има нужда от помощ – пръв се притичвам. Така обаче се оказах в ситуацията почти никой да не ме уважава и когато се случи да нямам възможност да свърша работата на някой друг, аз се оказвам лош и гадняр. Умувам с какви лостове мога да въздействам на “системата”. Разговорите вече съм наясно, че не вършат работа:

Шефа в позицията на изпитван.

Наскоро споделих със собственика на фирмата опасенията си, че моя принос за фирмата не достига до него и че за това до голяма степен съм си виновен аз, понеже не го държа в течение. Той отрече, каза че е запознат отлично и да не се безпокоя за това. Тогава аз го помолих да ми посочи какъв е приноса ми според него (естествено че бях си набелязал няколко неща с които бях успял да се справя много добре напоследък). Отговори ми с някакви шаблони фрази, които мога да се закълна, че ползваше и по време на интервюто когато ме наемаше на работа преди 10 години. След това му казах какво всъщност съм имал в предвид. Той неохотно си спомни, че всъщност знае за едната задача. Така си направих извода, че даже и да разбере за някое мое постижение, после бързо го забравя. Въпреки това, той продължи с някакви общи приказки да ме убеждава, че аз съм му много ценен служител. Понеже и той е доста нервен човек като мен, за негово успокоение му казах, че се радвам, че ме цени толкова високо. То е ясно, че който каквото да ти казва, за пари става дума, та през целия разговор шефа беше човека, който се опитваше да измести темата към коментиране на конкретната ми заплата (малко гузен – негонен сякаш), което аз тактично избягвах.

След този разговор с шефа, всички започнаха да се държат изкуствено мило с мен, да ме товарят с по-малко задачи и даже да се опитват сами да се справят с нещата с които аз обикновено се занимавам. Беше ми много странно как бригадира с дни се опитва да свърши нещо, което аз бих направил за минути, и едва когато се убеди, че със сигурност няма да се оправи, с неохота да ме вика мен. Приех тази изолация спокойно, без да създавам допълнително напрежение. Тоя разговор с шефа май беше грешка, как мислите?

Единственото за което се сещам, че зависи от мен е, дали ще приема или аргументирано ще откажа дадена задача. Ако отклонявам задачите които умеят бригадира и неговата сянка – мой конкурент, ме изкарват некадърник. Видите ли, те го могат това а аз не. Ако пък отклонявам моите привнесени дейности, които те не ги умеят, то тогава шефа съвсем логично ще си каже “че то едно нещо имаше заради което го държа на работа, а сега и него не иска да върши”. Имам усещането, че съм в класическата ситуация “борба с прасе” – прасето се кефи а ти ставаш в лайна до ушите.

Ако някой има идеи за конкретния ми казус, ще съм му много благодарен да ги сподели. Надявам се да се включат повече хора които преди да пишат – четат и мислят, но и тези които само ще вдигнат темата са добре дошли.



dude|Мъж|25-35|несемейна|Софето
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Нед Сеп 09, 2012 1:06 pm

Сега да не излезе че аз съм от "онези" дето дават съвети без да са попадали в конкретна или подобна ситуация... Very Happy

Та все си мисля че тук има една доста солидна гледна точка, която я изпускаш - работата заслужава ли да те има?

Какво имам предвид

Винаги е имало и ще има фирми/компании/квартални магазинчета, които не оценяват човешкия ресурс който притежават и в повечето случаи ако дадената работеща единица не помисли за себе си, няма кой друг да го направи.

Щом се стигне до момента в който вместо да се мисли за дадените задачи се обръща внимание на паничката на Пешо, Гошо и сие значи нещата са тръгнали на пропадия.

Тук няма служител който да може да оправи нещата... идва ролята на управителя/субственика или както става у белия свет - на отдела хуман ресурсес.

Ама тука в БГ-то в повечето случаи липсват такива отдели, а и да ги има са само фиктивни за да вземат ISO-то си остава ролята на шефа.

Ако той не вземе пряко участие/наблюдение върху проблема, значи няма кой и ако не ти изнася конкретната ситуация как се развива - пишеш си едно предизвестие, почукваш на вратата и го връчваш с дълбоко разочарована физиономия.

Ако смятат че си твърде ценен ще се вземат по-сериозни мерки, а ако не смятат - ти нямаш място в учреждение в което не оценяват таланта ти.




 
 
НАПРАВЕТЕ ЕХООО СТАРТОВА
ГЛАСУВАЙТЕ И ДНЕС ЗА НАС
СТАРАТА ВЕРСИЯ НА ЕХООО
ВХОД

В СЛУЧАЙ НА ЗАБРАВЕНА ПАРОЛА, МОЖЕТЕ ДА Я ВЪЗСТАНОВИТЕ ОТ ТУК. А АКО НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАН/А, НАПРАВЕТЕ ГО ТУК.
ГОРЕЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
ПОСЕТЕТЕ
СПИСАНИЕ ЗА МЪЖКА МОДА И ЛАЙФСТАЙЛ
КЛЮКИ, СЕКС, ПИКАНТНО
ГОРЕЩИ СНИМКИ, ГОРЕЩИ НОВИНИ
СЪНОВНИК, ХОРОСКОП, ГАДАЕНЕ
СВАТБЕН ПОРТАЛ
ВСИЧКО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ БЕБЕТА
ОРЕШАКА-СГЛОБЯЕМИ ДЪРВЕНИ КЪЩИ
ARTDEVISER - webdesign | internet solutions | multimedia