BG / EN / ES
ехооо - споделете с насразширено търсенеВашите данниfenk - рекламанаши приятели
ехооо - споделете с нас
sidepanel
sidepanel
3:14, Петък
15 Ноември 2024г.

EXOOO -> ФилософияОтговори по темата

Любов Към ИСТИНАТА

Bodliva_Roza|жена|18-25|несемейна|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Нед Яну 06, 2013 12:52 pm

Любов Към ИСТИНАТА

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1703032

Д-р Пламен Димитров: Позитивното мислене невротизира и прави хората зависими

Д-р Пламен Димитров е председател на УС на Дружеството на психолозите в България от 2001 г. Практикуващ психолог с почти 30-годишен професионален опит. Работи в областта на екзистенциалния анализ, груповата динамика, организационното развитие и социалната промяна.

Интересува се от механизмите, по които хората формират симптомите, каращи ги да страдат. Още през 80-те г. на XX век започва да се занимава със защитните механизми, чрез които успешно се самозаблуждаваме. Един от тях е позитивното мислене, което през последните години се превърна в цялостна концепция и стратегия за живот.

- Д-р Димитров, с приключването на истерията около края на света започна да набира скорост идеята за новата епоха, за новото начало, свързано с позитивно мислене и духовно прераждане. Хубаво ли е това и какво всъщност означава?

- Движението на новата епоха, което слага акцент само върху позитивното мислене, всъщност травмира сериозно хората и ги експлоатира. Приспива способността им за задълбочен и цялостен анализ на нещата, за връзка с действителността. Това е цяла нова религия, проповядвана от амбициозни гурута. С претенцията, че се базира върху наблюдения, тя избирателно използва и научни изследвания, и религиозни вярвания и манипулира хората. Това е цял индустриален комплекс, бизнес за милиарди в световен мащаб, който се развива с подкрепата на политически, финансови и други кръгове, които имат интерес от примитивизация и инфантилизация на населението.

- Развита ли е тази индустрия у нас?

- Много мощно. Непрекъснато отвсякъде ни се внушава как трябва да мислим положително, което значи селективно. Така се манипулира критичната способност и психологическата гъвкавост на хората да използват целия спектър от опита и преживяванията си и да вземат правилни решения. Това е нужно за онези, които искат да контролират. Пример за такова манипулиране е обучението на фирмените служители.

Вместо да им се предлагат научно обосновани и проверени факти, те масово се водят по семинари, които се базират върху постулати и виждания на някоя известна личност, понякога от световна величина, която често се оказва човек, много богат, произвел хиляди книги, направил много пари от това да окуражава масовото самозаблуждаване на хората, нуждаещи се от фантазията за контрол вместо от дълбочината и разбирането за същината на нещата. Книжарниците ни са пълни със self-help литература, която заимства избирателно неща от научните изследвания, но всъщност единствената й цел е да се продава повече.

Да не говорим за злоупотребите с онкоболни и други страдащи, на които съвременната медицина не може да помогне. Те най-редовно са съветвани, че ако мислят позитивно, ще се разминат с фаталния край. Повярвалите на тези ритуали и практики избирателно подчиняват мисленето си само на този позитивен уклон. Но дори да имат промени в самочувствието, невинаги могат да се похвалят със същинско подобрение в резултатите. Доколкото има ефект, със сигурност той не се дължи на участието им в такива програми, а на по-добрата медицинска намеса, когато е достъпна и възможна.

Това прониква и във фантазиите на политиците, в начина, по който мислят голяма част от хората, които предизвикаха световната криза. Жертви на това позитивно мислене са всички тези банкери, които създадоха механизмите на тази романтична, но инфантилна идеология. То е в основата и на безкритичната позиция на онези, които трябва да променят нещата, за да се излезе от кризата. България е периферен участък, в който тези течения навлязоха със закъснение и с много вторични дефекти. В световен мащаб тази квазирелигия се разпространява отдавна и причинява повече беди, отколкото ползи.

- Кое всъщност прави позитивното мислене опасно?

- Когато ви се внушава, че избирателно трябва да използвате само положителните емоции и мисли, всъщност се осакатява вашата способност за критичен анализ и автономно действие. Освен това, когато не успее да промени живота си с позитивни мисли, човек изпитва вина, че не практикува достатъчно упорито и не спазва ритуалите, популяризирани от съответния гуру. Така той се инфантилизира и започва да търси причините за неблагополучията си не в реалната действителност, не в сложните взаимовръзки, а в начина си на действие и собственото си мислене.

Такива хора стават лесни за управление, за контрол и манипулация, което е много удобно на корпорациите например, които разчитат така рекламните им послания по-лесно да достигнат до потребителите. Това е нужно и на правителствата, и на финансовата олигархия, на всички тези големи контролиращи господари на света, които имат нужда от това хората да са оптимистични и в същото време зависими.

- Това значи ли, че отричате въобще стремежа на човека към щастие?

- Научните изследвания са категорични, че когато хората са тласкани да се стремят към щастие, те по-често се чувстват нещастни. Предписвайки поредния ритуал, който ги насочва към щастливо мислене, този вид възгледи и идеологии тласкат към едно самообвинително изследване, което ги прави по-скоро зависими, отколкото отговорни за действията и преживяванията си.

Този тип едностранчиво мислене изкривява способността ни за самокритичност, за автентичност, пречи ни да се справяме зряло със собствените си недостатъци и с неизбежните тежки житейски ситуации. С избирателната форма на мислене, а така е във всичките школи, свързани с позитивното мислене на новата епоха, се извършва един невротизиращ процес. Това е невротична компенсаторна самозащита и бягство от действителността, която ги прави по-болни и нещастни, отколкото биха били, ако са в по-цялостен контакт с действителността и чувствата си. Това е индуцирана масова невроза, която е много добра, защото е нужна на някого.

- Доколко са напреднали тези процеси у нас?

- Вижте телевизиите - много повече време се отделя на шоута, програми, които дават поредното предписание за щастие и съветват как да живеем правилно, отколкото програми, с които фактите се проучват в дълбочина. Проникването е много съществено. То е част от медийната фантазия, че има контрол върху обществените процеси. Това се прокрадва и във фантазиите на хората, които вземат решения на корпоративно, на фирмено, на политическо ниво. Дават ни се обещания за светлото бъдеще, градят се невероятни планове, които не стъпват на никакъв критичен анализ на действителните факти и ресурси. Ето, няколко пъти нашият вицепремиер отричаше, че кризата продължава. Изобщо у нас все повече липсва задълбочен анализ на действителността.

- Анализи има, но въпросът е доколко към тях има интерес. Не смятате ли, че и на самите нас все по-често ни се слуша как по-лесно можем да заживеем по-добре?

- И това го има и е част от големия проблем на културата не само у нас. Става дума за съществуването в един свят на пожелателно мислене, който има за цел да самообслужва невротичната ни самозаблуда, че нещата не са такива, каквито са, а такива, каквито ни се иска да бъдат. Според някои от новите модерни практики, ако си повтаряш целите, ако визуализираш представата за това колко богат ще станеш, колко щастлив и здрав си, то само по себе си ще се случи. Това вече е влязло в арсенала и на нашите политици, които, без да осъзнават, са станали проповедници на този тип фантастично инфантилно мислене. Все по-малко или по-селективно се използва науката, за да се вземат решения по важни обществени въпроси.

- Не е ли все пак позитивното мислене начин за приобщаване на хората към обществото, не провокира ли емпатия?

- Точно обратното е. Тласка хората към краен индивидуализъм, към затваряне, себефокусиране и тотална изолация. Колкото повече внушавате на хората, че чрез положително мислене могат да постигнат лично здраве и богатство, толкова по-малко социално ангажирани и по-безразлични стават те към чувствата и преживяванията на другите. Този тип позитивно мислене води само до болест и до невроза, до социални проблеми и влошаване на качеството на отношенията между хората.

- Как да намерим златната среда, за да не бъдем нито инфантилни болни позитивисти, нито мрачни депресари песимисти?

- Нужен е цялостен зрял подход към света и себе си.

Опората е във връзката между вътрешната и външната реалност. Човек трябва добре да си дава сметка за това, което преживява и чувства. А то не е само положително. Има неща, които ядосват, които плашат, които водят до фрустрация и невъзможност за действие. Заедно с това има неща, които вдъхват оптимизъм, надежда, радват. Когато човек е в контакт с вътрешната си реалност, когато знае повече за сенчестите си страни - наясно е например с това, че изпитва гняв или това, че болката му не може да бъде потушена от илюзорни представи, става и по-чувствителен и по-възприемчив за действителността около него. Това прави хората екзистенциално отговорни и им позволява да организират битието си по смислен начин. Смисълът, базиран на връзката с действителността, е това, което ни прави истински и способни да се движим напред.



Bodliva_Roza|жена|18-25|несемейна|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пон Яну 14, 2013 9:34 pm

Западноевропейци - в правото си, българите - нетолерантни?

http://www.segabg.com/article.php?id=631992

Как датчани станаха религиозно малцинство в родния си град

Проблемът за адаптацията става все по-остър в толерантна Европа
Сергей Джанян, "Огоньок"
Кокедал е провинциален град в Северна Зеландия. От тук до Копенхаген е една ръка разстояние - 20 км, което на практика го превръща в предградие на датската столица. Тук няма особени забележителности, ако не се брои белоснежният замък на кралица София-Магдалена, строен през XVIII век. Извън това Кокедал е обикновено датско градче с население 9500 души - има и работнически квартал, има и такъв със скъпи вили, макар че на пръв поглед човек не ги различава - в Дания не е прието да се парадира с богатство. По-особено в града стои жилищният комплекс "Егедалсвенге", построен като комплекс със социални жилища в периода 1971-1973 г. Архитектурният му стил е типичен за Скандинавия през 70-те г. - бели панелни 4-етажни блокчета с плоски покриви и бетонни балкони, но всичко е чисто и спретнато, потънало в зеленина.



"Социално жилище" е евфемизъм за понятието "къща за бедните"



В Кокедал тази социална категория е заета от имигрантите, а такъв тук е всеки четвърти жител. Първите преселници се появяват в Кокедал в края на 60-те години, когато в страната започва да навлиза евтина работна ръка от Турция, Пакистан и Северна Африка. Вторият значителен поток от чужденци е през 80-те и 90-те г. - в малкото датско градче тогава намират подслон бежанци от Сомалия, палестинските територии, Афганистан, Иран, Косово.

През изминалите години "Егедалсвенге" изминава пътя до типичното гето - днес комплексът от 668 жилища се отличава с най-висока населеност при минимална квадратура жилищна площ на човек.

Когато чуе думата "гето", читателят сигурно си представя Харлем или предградията на Багдад, но го очаква изненада - средногодишният доход на семейство в "Егедалсвенге" е 320 536 датски крони (около 55 хиляди долара). Което принципно съвсем не е зле за квартал, в който 62% от жителите не са заети на трудовия пазар. Тук трябва да добивам и това, че пренаселеността също е по датски стандарти - средната площ на жилищата в "Егедалсвенге" е 86 кв. м.

Историята на заселването на Кокедал е типична за Дания като цяло - през последните десетилетия в страната, чийто флаг е украсен с християнски символ, убежище все по-често намират носители на друга култура - исляма. С всички произтичащи от това последствия - градът започва редовно да фигурира в полицейските сводки във връзка с улични безредици, предизвиквани от имигрантската младеж. А в документален филм, показан от тв Канал 5, датски полицаи разясняват правилата за поведение в "Егедалсвенге", където обикновено пазителите на закона са посрещани от град от камъни. "Безусловно осъзнавам, че не трябва да излизам от колата и не бива да преследвам престъпници в такива райони. Вкъщи ме чака семейство и искам след работа да се прибера при близките си", споделя един от членовете на полицейски патрул.

Демографското изкривяване в съчетание с чуждата културна среда води до това, че кореняците датчани тихомълком започнаха да напускат "Егедалсвенге", освобождавайки място за нови обитатели с недатски имена. Днес в комплекса, в който живеят 1377 души, само 522-ма са етнически датчани. Останалите 855 души, или



63%, са имигранти мюсюлмани и потомците им,



вече четвърто поколение.

На оръжието, което виси на стената в първо действие и задължително трябва да гръмне до края на пиесата, в "Егедалсвенге" му дойде времето. Ролята на оръжието обаче изигра един съвършено мирен предмет - коледната елха, която в комплекса, както и в цяла Дания, по традиция се украсява през декември. И тази година на събрание обитателите на комплекса обсъждаха въпроса да се отделят 5000 датски крони (около 850 долара) за купуване на празничното дърво, играчки и електрически гирлянди за елхата. Когато се стигна до гласуването, стана ясно, че 5-има членове на управителния съвет, които представляват мюсюлманското мнозинство, гласуват "против". И шокираната председателка на управителното тяло на комплекса Карин Лигорд Хансен е принудена да констатира, че жителите на "Егедалсвенге" ще празнуват Рождество без елха.

Иронията е в това, че решението за отказа е прието три дни след като в същия този "Егедалсвенге" приключват празнуването на мюсюлманския празник Ураз байрям, ознаменуващ края на Рамадана. За организирането на празненствата управителният съвет гласува единодушно да се отделят 60 000 датски крони, с които се вземат под наем атракциони и детски забавления. В празника се включили и араби, и сомалийци, и турци, и датските съседи от квартала.

Отказът от празнуването на християнското Рождество, меко казано, разочарова немюсюлманските жители на района, които обясняват това решение с липсата на толерантност и откритост от страна на мюсюлманската общност.



"Не е правилно, но какво да се прави - това е демокрацията.



Трябва да се подчиним", въздишат датски пенсионери.

Историята с отменянето на Рождество намери отклик в цялата страна, предизвика бурна обществена дискусия за датските културни ценности и заплахата от ислямизация на Дания. Но датчаните не биха били датчани, ако не разрешат проблема по демократичен начин и най-вече като не оставят "Егедалсвенге" без елха. Във "Фейсбук" бе организирана всенародна кампания за набиране на средства за купуване на коледно дърво, а пари за провеждане на тържествата обещаха и датски предложил да плати с лични средства организацията на тържествата за Коледа и за Ураз байрям.

И точно тогава се случи онова, което шокира дори най-жилавите привърженици на демократичните принципи - мюсюлманското мнозинство в съвета на комплекса отказа да приеме дара и безплатната елха. "Преди всичко смятам, че сме длъжни да отстояваме своето решение, доколкото не става дума за пари, а за принципи. Струва ми се смешно, че като мюсюлманин съм длъжен да организирам провеждането на християнски празник. Никога не съм празнувал Рождество и не искам да го отбелязвам и сега", заяви пред журналисти един от петимата мюсюлмани в управителния орган Исмаил Местази.

Това изявление имаше ефекта на бомба, то не остави равнодушен никого в Дания, да не говорим за десните партии. Включилите се в дебата защитници на датските традиции от националистическата Датска народна партия заявиха, че в исканията си мюсюлманите са отишли твърде далеч. Представителят на датските консерватори Том Бенке бе категоричен: "Хората трябва да имат право да отбелязват своите празници, но и вие сте длъжни да уважавате тържествата на страната, в която сте дошли. Не бива да се опитвате да превърнете Дания в мюсюлманска страна единствено защото вие изповядвате тази религия. Това никога няма да се случи. Напротив, нужно ни е взаимно уважение. А това е пример на отсъствие на уважение към датските традиции и култура".

В същото време ситуацията в "Егедалсвенге" прие драматичен обрат - група обитатели започнаха подписка за гласуване на вот на недоверие на управителния орган. Когато екип на тв канал TV2 се опита да заснеме репортаж по темата, банда млади имигранти разби стъклата на микробуса на телевизията и журналистите бяха принудени да си тръгнат. Скоро обект на нападение стана и председателката Карин Лигорд Хансен - неизвестни изпочупиха всички прозорци в жилището й. Полицията се зае с разследването, избягвайки всякакви коментари.

Ситуацията в малкото градче е далеч от разрешение и това няма нищо общо с факта дали има и ще има занапред елха в квартала или не.







КАК В ЕВРОПА СЕ ОТНАСЯТ КЪМ ИМИГРАНТИТЕ

80% от запитаните европейци считат, че за последните 5 г. броят на имигрантите в страната им се е увеличил.

53% смятат влиянието на имигрантите в страната за изцяло негативно. Причините - прекалено много имигранти (56% от анкетираните), за местното население става по-трудно да си намери работа (45%), за коренните жители става по-сложно да ползват здравеопазването, обществения транспорт и да получат образование (56%).

46% от европейците мислят, че имиграцията влияе негативно на икономиката на страната им. Освен това колкото по-ниско е нивото на имиграцията в страната, толкова повече от запитаните смятат, че страната им е станала "по-интересна за преживяване". Изключение правят шведите, които независимо от големия брой имигранти им се радват. Най-отрицателно е отношението към имигрантите в южноевропейските страни.

41% считат, че предпочитание трябва да се дава на имигранти с висше образование и нужните за страната професии.

Мнението, че имиграцията застрашава пазара на труда, не е свързано с лична загуба на работното място във Великобритания и Белгия, а в Испания, Италия и Унгария е свързано с лична загуба на работа сред анкетираните.



Източник: Ipsos Global @dvisor 2011 Public Attitudes to immigration (Ipsos е една от най-големите изследователски организации във Великобритания)



Bodliva_Roza|жена|18-25|несемейна|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Яну 25, 2013 6:10 pm

Съгласни ли сте с това?

Умберто Еко: “България?! Там тези които мислят за бъдещето емигрират.”

Във връзка с излизането на българския пазар на последната му книга „Пражкото гробище“, известният писател даде интервю за Дарик радио, в което между другото прави неприятни констатации относно родната действителност:

- Г-н Еко, след доста дълго забавяне на българския пазар ще излезе вашата последна книга „Пражкото гробище“, която предизвика доста разгорещени реакции в редица западни държави. Защо се забави толкова издаването й в България?

- На този въпрос би трябвало да отговорят българските издатели, но аз лично не се учудвам. Наблюдавам вашата страна отдавна и знам, че тука нещата се случват или с голяма доза закъснение, или изобщо не се случват.

- Какво имате предвид, като казвате, че ни наблюдавате?

- Интересни сте ми. Виждате ли, навсякъде около вас ври и кипи, светът се променя. Свидетели сме на революции и протести, като започнем от арабския свят, минем през Щатите, Европа и стигнем до Русия. Хората се обединяват в опит да задават въпроси, да търсят отговори и да предизвикват промени. България е една от малкото страни, в които някак си тези неща остават извън кадър и обществото не реагира или, ако го прави, то е вяло и апатично, да не кажа безлично. По скоро някак си по задължение, а не с истински хъс и емоция.

Не градя впечатленията си само от последните години, но и от времето, когато Източна Европа преживяваше това, което сега преживява арабският свят. И тогава във вашата държава промяната премина някак си спокойно, лежерно, да не кажа, че това, което трябваше да стори обществото, бе сторено от комунистическата върхушка. Вие бяхте и си оставате прецедент, властимащите свалиха сами себе си, пребоядисаха се и отново поеха управлението, докато обществото им ръкопляскаше по площадите, имитирайки някакви опозиционни митинги, дори не и протести.

Обществото ви прилича на подритван от тълпата човек, оказал се не по своя воля в центъра на протест, опитващ се да си пробие път през множеството, но вместо това понесен от него. Този човек не знае на къде го водят, не знае какво се случва, не желае да участва в този протест, но не знае как да излезе от тълпата. Единствената му цел е да се отскубне и да намери сигурно място, откъдето да може да наблюдава ставащото, но не и да участва.

Ако погледнем държавата ви като цяло, то тя привлича внимание именно със странното спокойствие, царящо в нея. Независимо какво, къде, как и защо се случва, това сякаш не оказва особено влияние върху България. Реакция няма. Прилича на смъртник, чакащ примирено съдбата си, такава, каквато Бог му я е отредил.

- Не сте ли прекалено черноглед? Не мислите ли, че България всъщност е в ролята на мъдреца, наблюдаващ от висотата на своето познание случващото се в света, осъзнал, че всичко е суета на суетите?

- За съжаление не. Според мен България е една умираща, изчезваща държава, чието общество е загубило способността си да реагира адекватно на наглостта на подлеците, наметнали върху си наметалата на демокрацията и пазарната икономика и представящи се за политици и бизнесмени. Нима е възможно в 21 век, в пределите на Европа, изграждането на пътища и метро да бъде считано като огромно постижение, откриването на пречиствателни станции, обновяването и ремонтирането на различни сгради да бъде значимо събитие? Та това са нормални функции на държавата. Какво значимо достижение е това да асфалтираш път, докато другите строят космодруми, изследват космоса, създават иновации и развиват модерни технологии? Можеш ли да се хвалиш, че по улицата няма дупки, докато по тротоарите не можеш да вървиш? Че строиш църкви, а закриваш болници? Че прокарваш пътища, докато се обезлюдяват градове и села?

Не е тайна, че вие се топите. И то не бавно и полека, а със скорости, огромни в исторически план. Вие сте единствената държава в Европа, която действително е заплашена от изчезване и дори наименованието България да продължи да съществува, то хората, населяващи тази територия надали ще имат нещо общо с българите, или ако имат, то ще толкова, колкото общо имат българите с траките. Такъв процес на изчезване на дадена нация е рядкост да се наблюдава, особено в съвременния свят, затова и вие представлявате интерес за редица изследователи и за мен в частност.

- Нима наистина смятате, че обществото ни е неспособно да излъчи хора, които да променят това апокалиптично бъдеще, което описахте?

- От това, което виждам, не бих могъл да ви обнадеждя. Обществото и не само вашето се дели на три части: Такива, които са забили поглед в миналото; такива, които живеят изцяло в настоящето и такива, които гледат в бъдещето. Тези, които са се втренчили в миналото, се гордеят с постиженията на предците си, но са неспособни да им подражават, именно защото живеят с миналото и не осъзнават реално протичащите промени около тях. Те дърпат страната назад, искат да върнат това, което е било, но нещата се променят и това, което е вършило работа вчера, днес я спъва. Ако вашият княз Борис бе като тях, то надали щяхте да имате азбука и собствена писменост.

Тези, които живеят в настоящето, те се интересуват само от себе си, ден за ден, всеки ден. Едни заради бедност – душевна и материална, други заради алчност! Едните са обзети от страх, стрес и апатия, а другите от корист, завист и жажда за плътски удоволствия! Те смятат, че парите са основното средство, което ще реши проблемите им, ще им даде сигурност и стабилност. Те са жертва на промените и вярват, че с пари могат да си осигурят един остров на спокойствието, където спокойно и блажено да изживеят дните си, без да се налага самите те да се променят. Те живеят в безвремие, в едно безкрайно тягостно настояще, вкопчили се в днешният ден, страхуващи се от утрешния. От тях не можеш да очакваш нищо, те не могат да се борят, защото не знаят за какво.

Тези които живеят с мисълта за бъдещето, те са хората, които движат света. Те осмислят това, което е било и това което е в момента, и чертаят пътя на бъдещото развитие. Те са откривателите, мислителите и идеолозите на обществото. Те са строителите на новите обществени взаимоотношения, на хуманизма. Те са тези, които търсят смисъла на живота.

За съжаление, при вас тези, които гледат към бъдещето, са подложени на убийствен натиск да бъдат претопени в останалите две групи. На тях не им се дава поле за изява, нямат възможност да развият и реализират идеите си. Тези хора, обаче, не приемат и никога не са приемали с примирение наложените им ограничения, и не са се поддавали на натиска на апатичната маса. Те търсят място, където могат да осъществят мечтите си, без да се страхуват от неизвестното, без да се задоволяват с илюзорната моментна сигурност. България не е това място – там тези които мислят за бъдещето емигрират! А тези, които останат, биват смазани.

Пагубното за България е, че нейните управници са само люде, принадлежащи на първите две групи. Те дават за пример миналото, без да имат поглед върху бъдещето. Те следват чужди указания, чужди напътствия и служат на чужди интереси, в името на собствената си настояща моментна облага. Те са празни, кухи, безидейни. Те сочат грешките на миналото, за да оправдаят настоящето, докато се страхуват от бъдещето. Това е вашият елит.

- Това ли е единственото, което виждате в България, нима няма оптимистична теория?

- Всъщност има. Може би България е първата глобална държава. Тя ще е първата, която ще се разтвори в новия свят, и нейните чеда, гледащи в бъдещето, ще станат водачи на земното население. Виждаме, че доста българи и хора с български корени заемат престижни политически и научни постове в целия свят. Един ден светът ще бъде обединен в една общност – планетата Земя и може би българите са тези, които поставят началото на този процес, давайки пример на целия свят със спокойното приемане на смъртта на националната си държава. Българите няма да умрат, не и тези, които гледат в бъдещето, те просто ще се наричат земляни.



hope|жена|35-45|N/A|голямото село
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Съб Яну 26, 2013 12:04 pm

За жалост съм напълно съгласна с Еко. Sad



Bodliva_Roza|жена|18-25|несемейна|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Фев 22, 2013 11:11 am

Изглежда ли ви познато?



Bodliva_Roza|жена|18-25|несемейна|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Фев 22, 2013 11:16 am

„Била”, „Лидъл”, „Карфур” и „Кауфланд” убиват българските пр



dude|Мъж|25-35|несемейна|Софето
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Фев 22, 2013 11:56 am

За съжаление е точно така. Българският производител е принуден да оцелява във враждебната икономическа обстановка, грижливо подготвена от управляващите през годините.



Bodliva_Roza|жена|18-25|несемейна|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пон Фев 25, 2013 11:44 am

В мизерията няма стабилност




 
 
НАПРАВЕТЕ ЕХООО СТАРТОВА
ГЛАСУВАЙТЕ И ДНЕС ЗА НАС
СТАРАТА ВЕРСИЯ НА ЕХООО
ВХОД

В СЛУЧАЙ НА ЗАБРАВЕНА ПАРОЛА, МОЖЕТЕ ДА Я ВЪЗСТАНОВИТЕ ОТ ТУК. А АКО НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАН/А, НАПРАВЕТЕ ГО ТУК.
ГОРЕЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
ПОСЕТЕТЕ
СПИСАНИЕ ЗА МЪЖКА МОДА И ЛАЙФСТАЙЛ
КЛЮКИ, СЕКС, ПИКАНТНО
ГОРЕЩИ СНИМКИ, ГОРЕЩИ НОВИНИ
СЪНОВНИК, ХОРОСКОП, ГАДАЕНЕ
СВАТБЕН ПОРТАЛ
ВСИЧКО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ БЕБЕТА
ОРЕШАКА-СГЛОБЯЕМИ ДЪРВЕНИ КЪЩИ
ARTDEVISER - webdesign | internet solutions | multimedia