За властните майки

Здравейте форумци! Отдавна не съм писала тук.
Връщам се с един много сериозен и наболял въпрос.
Как да помогнем на човек с властна майка? Майка, която всеячески се опитва да държи порасналия си син (вече мъж) в зависимост от нея - материална и духовна...
Как се помага на такъв млад мъж, който има свои мечти и цели в живота, но е неспособен да се бори за тях, защото са осуетени от майката. Знаем, че безработицата е страшна днес, но значи ли, че заради материалната помощ от родител, трябва да захвърлим личният си живот, за да угодим на мама? И знае ли една такава мама къде свършва нейната личност и къде започва тази на порасналия син?

Имах подобен проблем преди време, но не с майка ми, а друг роднина. Доста години се съобразявах с това, което ми беше наложено като " най-доброто за мен", но в един момент много ми натежа да вървя пътя на друг човек.

Просто тропнах и казах НЕ, аз ще направя това, което съм решила, дори да си счупя главата. Но не я счупих, направих най- голямата крачка в живота си и дори човекът, който мислеше,че не е в мое добро се оказа, че сега е същия този, който е най-горд с мен.

Идеята е, че много трудно се живее в постоянен стремеж да угодиш на някого или още по-лошо, да търсиш неговото одобрение и да не се чувстваш сигурен в решенията си,защото не знаеш как същият този човек ще реагира.
Не знам дали е възможно друг човек да ти помогне, ако ти сам не осъзнаеш, че ти живееш собствения си живот. А може би ако този човек открие друг, който да му бъде опора в живота и така да се "откъсне" от майка си...

Много е трудно човек да се откъсне от такова влияние. Моралния насилник се възползва и твърди, че е винаги насреща, че дори и всички да те изоставят (често заради него), само той истински обича... Истината е, че за да се справи с тази ситуация, подтиснатия трябва да осъзнае, че е подтиснат и най-вече да реши да действа. Шанс за успех е да се откъсне от погледа на майката - друг град, държава. За съжаление, тази мисия често е обречена на неуспех!

Ако човек е достатъчно упорит в постигането на целите си, никоя деспотична и властна майка не е в състояние да осуети намеренията му!
Познавам достатъчно властни майки, мамини синчета и "бунтари". На "мамините синчета" не са им виновни властните майки! Има една такава група хора, които предпочитат да са под влиянието на властната си майка, за да са в относителен комфорт. Или по друг начин казано - паразитарен начин на живот. Защо да се противопоставя на майка си, ако от нея черпи ресурси, за които иначе ще трябва да положи труд. И така я кара по добре познатия модел дете-родител докато това е възможно.
Ако индивида е от една друга група хора, които пък са възпитавани строго, без право да възразяват на по-възрастните, то тогава има някакъв шанс за промяна. За целта е необходимо да осъзнае, че родителите не са безгрешни, че често са водени от нездрави амбиции, ревниви, егоистични и егоцентрични, т.е. не са икони на които непрекъснато да се молим. Едва когато достигне до тези заключения, ще се чувства равноправен и ще отстоява позицията си.

Напълно съм съгласна, Хоуп!
Явно някои хора не са стигнали това ниво в нравственото си развитие, за да ги осъзнаят тези неща. Май е и безсмислено да се опитваме да просветляваме същите хора, когато са издигнали нечий образ като икона и сами са отрекли своята личност...и в желанието си да останат лоялни, в същност се превръщат нечии в роби

И аз се присъединявам към мнението на Норе. В добавка, не е готино жената да влиза в ролята да отскубва синчето от мама... ако става въпрос за такъв вид отношения де

Израстващото дете винаги във всеки един момент
трябва да знае своето място в семейството и да не се
опитва по никакъв начин да се надпреварва с времето,което
не може по никакъв начин да го спре или прескочи със
своята незрялост.Това е властта