BG / EN / ES
ехооо - споделете с насразширено търсенеВашите данниfenk - рекламанаши приятели
ехооо - споделете с нас
sidepanel
sidepanel
0:05, Петък
22 Септември 2017г.

EXOOO -> Първи стъпкиОтговори по темата

Поредната бройка?

Wild Orchid|N/A|N/A|N/A|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Апр 28, 2006 5:49 pm

Поредната бройка?

Здравейте, Ехооо!Smile

Редовно ви чета и много ви се радвам, отличен екип сте!Smile
Пращам ви и моята история с молба да я публикувате, но ако е възможно да не променяте написаното. Или поне не многоSmile Знам, че редактирате историите и знам, че моята е доста обемна. Но за мен всеки описан детайл е важен, така мога да получа по - адекватен съвет. А в момента това е нещото, от което имам голяма нужда.

Разчитам на професионализма ви и предварително благодаря за разбирането!Smile
Сърдечни поздрави!

П.С.
Написаното до вас си е само до васSmile
Не е нужно да остава към историята, ако я публикувате.
Още веднъж благодаря!Smile






Здравейте!Smile

Спахте ли добре?Wink
Дано, защото имам нужда от съвета ви..Smile

Доста е дълго това, което съм написала, но точно сега ми е трудно да систематизирам нещата, затова предварително моля за извинение. Сега аз се оказах тази, която има нужда от съвет. Имам нужда от посока…

И така…

Запознахме се преди малко повече от 3 месеца.
Не беше любов от пръв поглед.
От втори също..Smile
Просто флуиди, знаете как е. Да де, но той започва все повече да ми харесва...
Изглежда взаимно и точно в това е дилемата ми - изглежда или е? Дали той наистина вижда нещо повече в мен от поредната бройка или все пак съм си поредната бройка...

Само че аз не съм от тези, които биха приели ролята от втория вариант. По-скоро бих предпочела да си отида веднага, отколкото да търпя подобно положение. Или всичко, или нищо! Горда съм, имам си принципи и достойнство, и подобно положение би ми било унизително.

Аз съм на 22, той е на 23 - почти на една и съща възраст. С еднакви вкусове, мнения и разбирания за живота. Или поне на този етап...за толкова кратко време рогцата още не са се показали напълно.

Когато се запознахме с Младен, от раздялата с бившия ми приятел бе минало около година, а на Младен с бившата - 3-4 месеца. И двамата сме оставили зад себе си дълги връзки. При него обаче освен, че връзката е по - продължителна от моята, и раздялата е твърде скоро (поне според мен). С бившата му приятелка са колеги в един курс, което само по себе си усложнява един край. С Младен само веднъж сме коментирали този въпрос, и това беше моментът, в който той ми разказа, че учат заедно, впоследствие и ще работят заедно (тази година завършва) и че това го притеснява.

Бил и отишъл в болницата на свиждане (имала бронхопневмония), но пак нещо се сдърпали. Опита се да изкара момичето виновно, но според мен не беше прав и му го казах. После добавих и това защо винаги мъжете очернят бившите си приятелки пред настоящите и винаги говорят само за лошите моменти в отношенията си. Нима не са имали и хубави мигове, защо нищо не се казва за тях...

Знам, че вероятно би изглеждало странно, но на мен това би ми направило значително по-добро впечатление пред вечното "Тя не ме разбираше" и пр... Защото за една раздяла, повече или по-малко, са виновни и двамата. В техния случай той си призна, че той е по-виновният и въпреки всичко не пропусна да спомене за недостатъците на бившето гадже. Няма значение, че не се е впускал в подробности и че го вметна между другото - подразни ме. Но така или иначе това не е моя работа, техните отношения са си техни.

Тогава притеснението ми бе до колко наистина са се разделили и до колко са верни думите му, че го е преодолял. Може би, защото съдех по себе си, продължавах (и продължавам) да мисля, че това е твърде кратко време.Младен ми беше казал, че не са си запазили дори приятелски отношения. Тя не била човек, на който може да се разчита и пр. (до колко обаче наистина е така...), а и отива на свиждане.

Не че има нещо лошо, напротив..., но ако не се интересуваше от нея надали щеше да го направи и надали щеше да я съжалява колко е самотна и как никой друг не е отишъл да я види. А още повече така да преживява това, че тя накрая май го е изгонила, а виж той колко добронамерен бил отишъл...Явно все още има нещо останало към това момиче, което е и напълно естествено.

Просто ме дразни това, че аз не се чувствам сигурна. Не искам да съм клинът в историята му (когато каже отвратителното: “Клин, клин избива”). Искам да съм нещо така мило и ценно за него, че той да иска да го запази и пази, а не да му се е “забило”, така че да не може да го махне! Искам, ако човека, с когото съм, почувства нуждата да си тръгне, да може да го направи свободно. Ако реши да остане, това, което да го задържи да не е нещо насила, а защото той сам така е избрал и защото цени това, което има! Но може би той не е Той и аз не съм Тя за него.

Въпреки че друго говори... Обясняваше ми как аз съм всичко, което някога бил искал. Как, когато приятелите му питали за мен, той им разказвал, че няма нещо, което да не харесва в мен, колко съм била идеална и пр...Аз му отговорих, че изобщо не съм толкова перфектна, че имам много недостатъци и не разбирам защо всички около мен все това ми повтарят – “как съм им била идеала за жена”. Дори бившият ми прител за всичките години, в които бяхме заедно, продължаваше да гледа на мен като на нещо неземно, а това не е правилно. Казах му, че ме идеализира, той се зае да ме убеждава, че не е от хората, които идеализират и че гледал съвсем реално на нещата. После стигна до момент, в който ми сподели, че се опасявал от това, че имал по-силни чувства към мен, отколкото аз към него...На което аз отново не повярвах (това беше разговор отпреди околко месец, т.е. ние се виждахме от 2 месеца, абсурдно е, особено в неговото положение). Тогава той добави, че затова нищо не ми е казвал, защото знаел, че не бих го приела за ! истина. Ами трудно се доверявам, какво да направя...и досега това ми е било само в плюс. Обясняваше ми колко много ме харесали и приятелите му, колко съм била красива, колко хубава двойка сме били...

Което си е вярно, той освен, че е изключително интелигентен, е и привлекателен. Но аз продължавам да не съм сигурна в думите му. Знаете...гледат се делата, а при него, струва ми се, има разминаване. Бях му споделила, че освен с бившия си приятел, с друг не съм била. Тогава той се усмихна мило и каза: “ Да, знам. Отдавна го забелязах.” Аз малко се шокирах, тъй като от начина ми на поведение и отношение, моите връстници винаги остават с точно противоположното впечатление. При по-възрастните не минава, почти веднага ме “хващат” какво детенце съм, но при тези е друго. Затова и това, че Младен забелязваше колко срамежлива съм всъщност, а и накрая това, че е разбрал, че опита ми с мъжете не е голям, много ме изненада. Не зная точно защо, но аз крия себе си от всичко и всички. Може би това е, защото нашите все ме “пазеха”, дори вече като по-голяма. После се появи и бившият ми приятел, който беше доста по-голям от мен и той гледаше на мен като на бебе...

И сега се чувствам донякъде не на място. Храсвам кажи-речи мой връстник, ходя с него, въпреки подозренията си, че ме иска само, за да спи с мен, дразня се на детинското му мислене и поведение на моменти, и въпреки това съм с него... Знам, че незрялото поведение е донякъде нормално, но аз съм свикнала на нещо съвсем различно. Имам навика, дори и най-малката дреболия да е, ако засяга отношенията м/у партньорите, да се обсъжда, всичко да е изяснено. Докато с Младен не е така, той по никакъв начин не поема инициативата, а пък аз се притеснявам и съм твърде горда, за да започна първа.

Принципно съм с малко (-многоSmile по-нерешителен характер и ако нямам някому нужното доверие и не се чувствам предразположена да споделя, мълча като рибка. Бях започнала да се поотпускам по едно време, но после пак се затворих в себе си. След признанието му как в началото намеренията му към мен са били “само от чисто физическо естество”, но впоследствие “разбрал що за човек съм и вече гледал на мен по съвсем различен начин”, макар и с доза скептицизъм, повярвах. И именно тогава се поотпуснах. (Но и именно тогава сбърках.)

Приех да се качим на хижа с него и неговата компания за една вечер. Въпреки че точно малко преди това ме разби с думите си, че не можел да повярва, че съм била само с един. Твърде хубава съм била?!, пък и съм била вече трета, от която го чувал. Това бил коронният номер на повечето жени... Е, честна дума супер гадно ми стана!!! Защо тогава преди ми беше казал друго? Нищо не пречеше още тогава да ме обори и да каже – не ти вярвам, защо чак сега ми го сервира? Предполагам, че неговите приятели, с които до преди този момент не се познавах, са му споделили своето мнение за мен. И той го е приел. Вероятно сами за себе си са били прави, но това беше мноoго далеч от истината. Но както казах и на него, всеки има право да си мисли каквото иска, ничие мнение насила не се променя. Затова трябва време и в много случаи и нюх към хората.

Все още не знам това ми отиване там с него – грешка ли беше или не. Все пак вече ходехме от почти 3 месеца и бях започнала да мисля, че може би наистина не иска само да си разнообразява времето с мен. Все още не бях осмислила напълно думите му за това, че не ми вярва., но те неспирно отекваха в мен. “Както аз не съм му вярвала на него, така и той на мен”. Да де, само че кой е в по-неизгодната позиция...

Както и да е - направихме го. Макар, че това бе по-скоро някакъв жалък опит за секс. Аз се страхувах ужасно (защо-не знам). От един момент натам той се опитваше да ме убеди да не ползваме презерватив, което още повече ме притесни и на моя категоричен отказ, мина с вечната реплика:”Нямаш ли ми доверие”...Смях в залата. Няма ли презерватив обаче, няма и секс, той да избира. Естествено познайте какво избра... Но на мен явно това вече ми е било дошло в повече и като прибавим страхотната болка, по едно време изобщо изгубих представа за всичко. Болеше ме ужасно дори само при допир с ръка. Не можех да се отпусна и се стигна до там, че в един момент го чух да казва: “Ама ти цялата трепериш”. И това беше самата истина - цялата треперех, дори зъбките ми тракаха, но не се бях усетила. Той явно много се беше стреснал, поиска да спрем, дори възбудата му мина. Аз нищо не казах през цялото време, нито колко изплашена се чувствах, нищо. Бях преценила, че след като за толкова време не ми е! повярвал, че не съм била с друг освен с предишния си приятел, няма защо да му споделям каквото и да било.

Сега обаче май започваше да вярва, не знам. Каза само, че съм му била много странна и от начина, по който ме гледаше, а и накрая както огледа леглото, имам чувството, че реши, че може и да съм девствена...Smile А истината беше пред очите му, но кой да я види.

В крайна сметка опитахме отново и след много мъки се получи. В последствие ми каза, че по лицето ми се четяло страхотна болка.., а аз се опитвах да го скрия... Но въпреки това не ме спря, нали. Повтори няколко пъти да престанем, не искал да ме боли, но явно прие моето не. Знам, че тук и аз имам вина, но изобщо не можех да мисля. Всичко беше сякаш като насън и това там не бях аз. Странно е, но някои моменти ми се губят, просто не помня какво точно се е случило. А не бях пила и глътка алкохол. Не знам защо не спрях.., а трябваше.

На следващият ден ме закараха до нас, Младен се държа много мило. И толкова. После 5 дни не ми се обади. Нямам думи как се чувствах през тези няколко дни!!! Толкова омърсена. В този момент си дадох сметка защо винаги съм се мислела за нещо повече - Именно, защото дотогава съм била само с един, и то човек, който държи истински на мен. Именно, заради принципите си и заради това, че нямаше някой, който да не ги разбере и оцени, а да поиска да злоупотреби. Изобщо винаги успявах да спечеля мъжете, независимо дали в началото са имали едни намерения към мен, в крайна сметка всички започваха най-искрено да ми се радват и обичкат. Но ето го и Младен, който ми натри носа и ме накара да се почувствам по-долна от проститутка. Защото тя в крайна сметка е наясно какво и защо прави, а не се е вързала на баналните глупости на някакъв хлапак.

Честно казано не знам дали изобщо щеше да ми се обади, ако не се налагаше. Бяхме взели билети за театър преди да стане това и те бяха в него. Аз съвсем бях забравила, но след това ми хрумна, че ако не заради друго, заради това ще ми се обади. И така и стана. Звънна ми предишния ден преди представлението, но аз не вдигнах. Мислех не само да не отида, но и изобщо повече да не се видя с него. А от толкова отдавна исках да гледам тази пиеса... Така на следващия ден пак започна да звъни. В крайна сметка отговорих и му отказах. Но той настояваше, че не искал с друг да ходи, само с мен...колко трогателно само... После обаче си казах - защо да се лишавам от нещо, което от толкова отдавна искам. Така ли иначе имам възможността. Какво толкова, ще отида, ще е неловко, но това са 2 часа все пак, ще ги изтърпя.

Естествено той се държа страхотно. Аз реших да се правя на силна и отново нищо не му казах, изобщо не повдигнах на въпрос. Прекарахме приятно, въпреки резервираното ми отношение. Той се държеше по-мило от всякога и тотално ме обърка. Дори започнах да мисля, че понеже е по-особен като характер, това, че не ми се е обадил се дължи именно на тази му странност. А и ние като цяло се чуваме на няколко дни веднъж и при това предимно (да не кажа само) той звъни. На мен обажданията винаги са ми били проблем. За което още в началото го бях предупредила. Не мога аз да търся.

А след като го направихме вече изобщо престанах аз да звъня. От къде да съм сигурна дали той би искал да му се обадя и дали така няма само да се изложа. Но начинът, по който ме гледаше и се държеше, тогава на срещата, започна да ме кара да се колебая...ами, ако просто си е такъв и всъщност има нещо повече към мен...? В един момент даже му споделих нещо, което бях решила изобщо да не казвам. Казах му, че силните болки продължиха и няколко дни след това. Че имаше доста кръв, страхотни болки при уриниране и се наложи да отида на лекар. Оказаха се наранявания и не знам си още какво и сега се тъпча с някакви противни лекарства. Младен беше доста шокиран, каза естествено, че той бил виновен и колко съжалявал. И така, държейки се много мило и загрижено, се разделихме вечерта.

След това изминаха отново 4-5 дни, в които той не ми звънна да се поинтересува дори как съм. Дори за деня, в който правехме 3 месеца не се обади. Звънна ми чак в същия ден, но нито аз, нито той повдигнахме на въпрос защо Младен толкова държеше точно тогава да се видим. Аз му казах, че мога да му отделя съвсем малко време, тъй като имах много ангажименти и той се отказа изобщо да се виждаме. Криво ми стана, но се разбрахме да ми звънне на следващия ден и да се видим. Отрязах го и за този ден и се съгласих чак за следващия, евентуално. На срещата Младен дойде с цвете в ръце. Едно от любимите ми цветя... Отново продължи да се държи така чудесно и да ми угажда..., странно. Каза и че следващият път като се видим ще ми донесе някакви вкусотийки от магазин (за вкусотийкиSmile, който имало само при тях. Разпитваше ме как съм и като стана на въпрос за нараняванията, подхвърли няколко пъти нещо от рода на това дали не е била разкъсана химена...?! Сега какво, съвсем сериозно бе започнал да обмисля варианта дали не съм била девствена и дали не съм го излъгала, така ли? То не че аз не се чувствах така, сякаш наистина ми е за първи път, но... Защо понякога на хората им е по-трудно да приемат истината, пред измислицата?

После дойде Великден. Бяхме с моите приятели. Младен за първи път идваше в нас, за първи път преспа в нас, но само спаSmile Знаеше, че все още не съм се оправила напълно и не ми е създавал проблеми, не искал да ме боли. Щом казва... Малко след полунощ му се обадиха да го поздравят. Изведнъж той ми подаде мобилния си с думите да “кажа нещо”. Какви пък са тези детски истории сега, си помислих и първоначално се дръпнах, но накрая приех. Оказа се някакъв много добър негов приятел, с когото не се познаваме. И тъй като все ставало така, че не можел да ме види, поискал поне да ме чуе. Ами чу ме. Беше естествено много любезен и побърза да ми обясни как искал от Младен, ако не друго поне една снимка да се съглася да ми направи (аз все му отказвах да се снимаме), за да ме видел най-накрая въпросният приятел. Наистина много странно. Да дойде да ме види наживо, мои снимки Младен няма да получи. Не го е заслужил. Е, разбира се, съвсем не така отговорих на момчето.

На другия ден следобед, като се разделяхме, Младен ме попита дали имам планове за след 2 дни. Предложи да отидем на дискотека с негови приятели. Този, с когото аз съм си говорила също щял да бъде. Учуди ме, че така се разбирахме да се видим, това не беше в стила на Младен. Обикновено изобщо не повдига въпрос за това, а след като един път аз се опитах безуспешно, също престанах. Уговорката бе да се чуем на следващия ден и да се доуточним. Той обаче изобщо не се обади. Звънна на следващия ден, когато беше излизането, към 15ч, но аз не му вдигнах. Ами писна ми вече! Нима е очаквал нещо различно? Не знам как така и не успя да разбере, че при мен номерът с това да ми предложи среща в същия ден, в който ми се обажда, не минава. Един, единствен път направих изключение, и то беше заради театъра. Но преди това хубавичко го повъртях на шиш. Така че накрая като ми се обади за не знам кой път да пита дали съм съгласна, започна с “кажи, каква
е присъдата”.

И така сега не знам какво да мисля. Че е малко по-нерешителен и горд е вярно, но все пак той е мъжът, а и това с последното обаждане, не е като да е направено без да иска.

Аз бях решила, че за нищо на света няма да го потърся, дори и това да е краят. Но днес, пак след 4-5дни, ми звъни и се държи все едно нищо не е било. Дори се опита шеги да пуска. Аз се държах леко дръпнато, но любезно. Приех да се видим утре. Но честно казано се страхувам от тази среща.

Милички, нужен ми е съвета ви!!!

Дали ме харесва поне малко (нямам предвид физически) или просто е решил, че ще е твърде брутално, ако направо преустанови контакт след онзи път в хижата и сега постепенно да се отдалечава? Но аз по никакъв начин не го карам да остава и в нито един момент не съм го правила!

Дали всичко е само поза или такива дребни, но съществени неща като това, когато се чудех къде да си изхвърля дъвката, той ми подаде шепата си; Като нощта, която прекарахме в хижата. Той влезе да се къпе, но преди това отвори да се проветри. И изведнъж нахълта като бърз влакSmileв стаята, целият мокър, защото се сетил, че ме е оставил на отворено и така може да настина; А сега на Великден като беше в нас тръгна да поправя едно нещо, което се е счупило; Интересуваше се от мои снимки като по-малка, даже стана малка разправия заради това, тъй като аз не исках той да ги разглежда. Изобщо хиляди такива дребни детайли, които говорят много, но като не ми се обажда, губят смисъл.

Знам, че разковничето е в разговорите, но просто не можете да си представите колко ми е трудно да подема подобна тема. Той не е глупав и съм сигурна, че е пределно наясно, че на мен не може да не ми е меко казано неприятно подобно отношение. Но вече се съмнявам, че разговорът ще промени нещата. Струва ми се, че по някакъв начин на него така му е удобно.

Ах, сред всички тези приказки забравих нещо много съществено!
МЛАДЕН ЗНАЕ, ЧЕ Е ТВЪРДЕ ВЕРОЯТНО СЛЕД ОКОЛО МЕСЕЦ-ДВА ДА ЗАМИНА ЗА НЯКОЛКО МЕСЕЦА В ЧУЖБИНА. Казах му го на онази среща, когато отидохме на театъра. Мислите ли, че може това да му е повлияло да продължи да бъде с мен? Защото ми се струва доста възможно... Ами удобна съм му, какво са 1, 2 месеца!

Благодаря от сърце на всички ви за отделеното внимание и търпение!!! Много обемно и объркано е, това, което съм написала, но ми е трудно да сложа в ред мислите си. Харесвам това момче, но не искам да съм поредната излъгана глупачка! Затова и моля за помощта ви!

Малко ми е неудобно от това с какъв “проблем” ви занимавам, при положение, че има хора, които много повече се нуждаят помощ. Но за мен е важно, в такъв момент от живота си съм, в който не съм сигурна нито какво да направя, нито накъде да продължа. А това не е характерно за мен. Затова и се надявам чрез вас да открия посоката...

Целувам ви и ви пожелавам охолен живот, лека душа и стабилни приятели!!!!Smile

БЛАГОДАРЯ![/size]



Rozichka|жена|25-35|N/A|sofia
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Апр 28, 2006 7:41 pm

Миличка...
Прочетох поста ти няколко пъти... Първо, за да схвана историята и после детайлите.
Направи ми впечатление нещо .... Защо си толкова недоверчива?! Защо, когато чуеш нещо хубаво за себе си винаги се съмняваш в искреността на човека, който ти го казва?! Някак несигурна в себе си ми се струваш?!
И още нещо ... Защо се съмняваш, че той те харесва - сама изброяваш нещата, които той прави за теб, ако не го интересуваше...вярвай ми - той дори нямаше да направи усилие да ти се обади за театъра, щеше да се направи на приятно разсеян.
Не смятам, че съм компетентна по въпроса за признаците,по които можеш да познаеш един мъж харесва ли те или не, но съм научила нещо до сега - ако един мъж не харесва една жена, нищо на света не може да го накара да бъде с нея.
Относно вечерта в хижата .... кой ли няма да ти го каже - първия път с нов мъж никога не е идеален. Дори и втория може би няма да е - докато не се отпуснете и не се почувствате по-близки. Така, че СПОКО - следващия път ще е по-добър от първия ти опит. Дай си време. Опознай го. И после реши.
Дано да съм ти помогнала поне мъъъъъъъничко. Знам колко е трудно положението, в което си.
Искрено ти пожелавам увереност, кураж, любов и много страст Smile!



jessica|жена|25-35|несемейна|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Нед Апр 30, 2006 10:22 am

с риск пак да съм рязка, не ми харесва това което прочетох, несериозно и глупаво е да не се обадиш на момичето с което си когато знаеш че има здравословни проблеми, никакви детски снимки и цветя не го решават този проблем, не се сърди но мисля че трябва да го оствиш да си тръгне, аз така бих направила ...



Wild Orchid|N/A|N/A|N/A|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пон Май 01, 2006 6:30 pm

Благодаря ви, Розичка и Джессика!!!!Smile

Eдната част от мен мисли като теб, Розичке, а другата като Джессика Smile...затова съм толкова несигурна и не знам как точно да постъпя спрямо него Rolling Eyes Smile ще се опитам да преодолея нерешителността си, пък да видим какво ше стане!Smile

Още веднъж - сърдечни благодарности!
Много усмивки ви пожелавам!!!



guess|жена|25-35|семейна|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пон Май 01, 2006 7:03 pm

and the beat goes on....

гледам не са ти харесал коментарите в Розали,4е си ре6ила и тук да си сложи6 историята Confused ти какво то4но иска6??не те разбирам,там около 50 коментара има6е и ти се писа отпусни се малко,слез на земята и се нау4и да общува6 ако иска6 нормално 4ове6ко отно6ение и любов,ина4е като гледам май о6те много копи-пейст ще има докато ти влезе нещо в главата през 4ерупката в която така яко си се затворила,между другото хората в розали за твое добро ти писаха по-рязки коментари,гледам не си го схванала.



Wild Orchid|N/A|N/A|N/A|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пон Май 01, 2006 8:55 pm

Guess, напротив, много ми помогнаха коментарите!
И ако обърнеш внимание на датата, на която съм изпратила тук историята, ще видиш, че е по същото време, когато и в розали. Неочаквах толкова мнения и съвети там,това еSmile



guess|жена|25-35|семейна|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пон Май 01, 2006 9:23 pm

sorry

Ок,извинявай тогава,не обърнах внимание,4е и двете истории са о 28 април,е дано наистина да са ти помогнали коментарите,за твое добро бяха вси4ки от тях,успех Very Happy



Wild Orchid|N/A|N/A|N/A|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Вто Май 02, 2006 12:06 am

Мерси, миличка, успехи и на тебSmile
Мисля, че те познах коя си, много харесвам и уважавам твоя начин на мислене!Smile
Приличаш ми на Кep, но и да не си ти, все пак благодаря!Smile
Поздрави!Smile



guess|жена|25-35|семейна|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Вто Май 02, 2006 12:57 am

be happy

Сладур,не съм Кеп,друга съм,guess who ??))няма да се издавам),но дано се отпусне6 и да се радва6 на любовта и плодовете и,защото си заслужават както и това да дава6 6анс на хората да ги опознае6 и допусне6 до теб,дори и да те наранят,6те те нау4ат на нещо,както дядо ми казва6е,дори и най-големия глупак може да те нау4и на нещо,т.е. и в добрите,ло6ите,правилните,неправилните не6та и т.н., си взима6 поука в процеса,това се казва да натрупва6 опит,не се страхувай толкова от живота,той си е такъв,ту ти се пла4и,ту ти се смее,нали за това трябва да има ло6и дни,за да се наслаждава6 на слън4евите,дано ме разбира6))имай кураж и вярвай в доброто на хората,няма да се разо4арова6,а ако стане обратното зна4и не си е заслужавало Smile
О6те веднъж желая ти успех Cool



moro|жена|25-35|N/A|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Вто Май 02, 2006 2:18 am

не обичам да се меся в подобни отношения,но от прочетеното си мисля,че ти просто трябва да се поотпуснеш малко и да дадеш шанс на другият срещу теб да покаже какъв точно е.а и ми се струва,че ти самата малко си противоречиш.хем искаш отношение,хем не даваш човека срещу теб да те опознае.ако е проявил интерес към снимки от детството ти,това най малко означава,че не иска само секс от теб.едва ли може да те нарани о някакъв начин,като види снимките.мисля си ,че се страхуваш да се отпуснеш.не разбирай,че всеки срещнат трябва да ти се рови в живота...не,но ти трябва да допускаш хората до себе си.другото оето искам да ти кажа е че за да получиш трябва да дадеш.или ако очакваш тои да те търси и кани,то поне от време на време трябва да го правиш и ти.иначе той най малко ще загуби интерес към теб съвсем скоро.просто всичко трябва да е с мярка и от двете страни.помисли си до къде си права и какво може да промениш.и не се заблуждавай,чеза 3 месеца може да си на 100%сигурна дали това е мъжа с главно М.успех




Иди на страница 1, 2  Следваща

 
 
НАПРАВЕТЕ ЕХООО СТАРТОВА
ГЛАСУВАЙТЕ И ДНЕС ЗА НАС
СТАРАТА ВЕРСИЯ НА ЕХООО
ВХОД

В СЛУЧАЙ НА ЗАБРАВЕНА ПАРОЛА, МОЖЕТЕ ДА Я ВЪЗСТАНОВИТЕ ОТ ТУК. А АКО НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАН/А, НАПРАВЕТЕ ГО ТУК.
ГОРЕЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
ПОСЕТЕТЕ
СПИСАНИЕ ЗА МЪЖКА МОДА И ЛАЙФСТАЙЛ
КЛЮКИ, СЕКС, ПИКАНТНО
ГОРЕЩИ СНИМКИ, ГОРЕЩИ НОВИНИ
СЪНОВНИК, ХОРОСКОП, ГАДАЕНЕ
СВАТБЕН ПОРТАЛ
ВСИЧКО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ БЕБЕТА
ОРЕШАКА-СГЛОБЯЕМИ ДЪРВЕНИ КЪЩИ
ARTDEVISER - webdesign | internet solutions | multimedia