Хората се срещат, обикват се... и се хвърлят надолу с главата. Той се преселва у вас с книгите и дрехите си, лап-топа си с вграден модем и всичките си джунджурийки. Вие напълвате гардеробите му със своите сериозни костюми и сексапилни къси рокли. Ден след ден, чекмеджетата започват да преливат от копринено бельо, а полиците в банята се огъват от вашата козметика. В началото, всичко е истинско щастие. Желаете се лудо и всяка нощ бързате да скочите в леглото, за да се опознавате. Не обръщате внимание на мръсните чорапи, оставени в единия ъгъл на кухнята, нито на препълнените пепелници. Но след триста и седемнадесет дни и половина (най-много, според статистиката), страстта се уталожва и всекидневният живот отново се превръща в пълна сивота. Една незатворена паста за зъби (няма начин да намерите капачето), тениска, цялата в масло (поправял е мотопеда си), напъхана между вашите дантели, ужасното хъркане... Внезапно започвате да се чудите какво правите в неговия апартамент или пък какво прави той във вашия. Понякога е просто грешка на страстта. Мислила сте, че го познавате, защото, в момент на еуфория ви е разказал целия си живот. Всъщност, вие не сте били създадени, за да живеете заедно. Но понякога вие нямате този талант (или поне не наистина, не още) да живеете с друг човек. Ако само го знаехте по-рано. Най-добре ще направите, ако продължавате връзката си, като избягвате живота под един покрив.
