Когато опитваш да го задушиш
от Нина Стефанова
Колко далече би стигнала, за да имаш един мъж?
"Всичко е позволено на война и в любовта!", това е девиз, който неизбежно срещаш в нечий подпис по форумите. И то в женски профили - нашият пол обича да подхожда към любовта решително, с всички възможни мерки, защото отъждествява щастието и пълноценността си с връзката си. Също като Катя (25 г.), която допреди две години обожава да повтаря пред тайфата си: "Когато съм влюбена, искам всичко или нищо! Защото аз самата се раздавам докрай!" И когато среща Коста, тя го доказва на практика. Коста е магнетична комбинация - млад, симпатичен, самоуверен и самоиздържащ се мъж, който живее на бързи обороти. Работи много, а свободното си време посвещава на заведения, фитнес, обикаляне насам-натам и... блондинки. Естествено, че жените припадат в краката му на тълпи, но той избира официално Катя. Която изрусява разкошната си тъмна коса заради него. Приятелите й са възмутени не само от генералната промяна във външния й вид, а и в поведението й. Тя - която винаги е обичала да се забавлява и е била супер самостоятелна - започва да отменя всички уговорки, ако "Коста не иска да дойде", говори само за него и му звъни през три часа. Все пак той е заета личност в PR отдела на престижна международна компания. Работа, която поглъща вниманието му и включва множество командировки в страната и зад граница, както и купони и запои в София през ден... събития, до едно пълни с блондинки. Катя усеща инстинктивно присъствието на последните и затова в един момент решава да забременее, за да е сигурна, че Коста ще остане с нея и ще я покани под покрива си. На това място тя губи подкрепата на приятелите си, според които прави голяма глупост и грешка. Защото...
Ако обичаш силно нещо, го пусни на свобода.
Ако само се върне при теб, значи е твое. Ако не се върне, значи никога не е било. Друга любима любовна фраза, силно разпространена в интернет пространството. За жалост, когато сме влюбени, ни е невъзможно да я приложим на практика. Даже напротив, вкопчваме се в любимото същество като пиявичка, защото не можем да си представим живота без него. И нерядко стигаме до крайности - тотална промяна в поведението, навиците, начина на живот, приоритетите, самостоятелността, трезвомислието, докато един ден откриваме, че сами не можем да се познаем. "Какво да кажа? Приятелите ми бяха прави, но това го осъзнах по-късно", прави равносметка днес Катя. "Тогава бях влюбена до уши. Коста не искаше сериозна връзка, а бременността ми не промени мнението му. Не знам с кой акъл съм си правела планове, че едно дете ще ни събере окончателно и ще ни направи щастливи ", си спомня тя.
Когато забременява, Катя обвинява антибиотиците, че са неутрализирали по някакъв начин въздействието на противозачатъчните, и Коста приема версията. Обаче така и не й предлага обвързване. "Като погледна назад, всъщност той не ме е лъгал за нищо и се държа нормално", обобщава тя. "Не се усъмни дали е бащата и предложи да плаща издръжка, обаче аз исках друго..." Нищо чудно, че тя се чувства съсипана и прави спонтанен аборт, след което изпада в тежка депресия. Понеже не може да се справи сама, се обръща към специалист, който да й помогне да излезе от дупката. "И тогава за първи път си зададох въпроса не защо, а как как се е стигнало дотук.", спомня си Катя. "Оказа се, че сама съм си го причинила." Понякога искаш толкова много нещо, че си готова да направиш всичко, за да го имаш. Наистина е трудно да прецениш кога би трябвало да се спреш.
Кога би трябвало да се спреш?
Всеки прилага дребни хитринки, с които да привлече и задържи вниманието на любимото си същество. Това си е част от любовната игра. ОК ли е да му звъннеш (отново) да го питаш как е, за да му покажеш, че мислиш за него? Разбира се, днес мъжете обожават да бъдат сваляни и той ужасно ще се зарадва, когато чуе гласа ти. Добра идея ли е да не си "чуеш" телефона, или да му разкажеш как са те сваляли вчера, за да предизвикаш мъничко ревност? Естествено, защото така му подсказваш какво неоценимо съкровище си и ако има достатъчно акъл в главата си и чувства в сърцето си, той няма да позволи някой да те отмъкне под носа му. Не проявяваш ли малодушие, ако го оставиш да реши къде ще ходите уикенда и кой мач или екшън ще гледате? Не, нали трябва да се правят компромиси, пък и ще ти коства само няколко нервни клетки. Прощаваш ли му поредното неспазено обещание? Да, не можеш да му се сърдиш дълго. И затова след скандал винаги ти правиш първата стъпка към помирение. Или просто си мълчиш, за да не се стигне до скарване. Би ли тракала тенджерите в полунощ, понеже си била до 10 вечерта на работа, само и само да му направиш вечеря, защото се е прибрал още в 7 часа и вече е примрял от глад? Естествено - ехо, на това му казват любов! Така, стъпка по стъпка, компромис след компромис, жест след жест в името на Амур, без да се усетиш, може да стигнеш до положението на Катя. На което му личи от 100 километра, че не е нормално. Какво по-точно се е случило?
Играта на криеница в любовта
Прекрасно е, когато човек е влюбен, защото тогава се разделя с последното грамче егоизъм в себе си и се раздава безкористно. Стига да го прави в разумни граници обаче! Тоест, да усеща, че другата страна му отвръща със същото. Всички стабилни и щастливи двойки в един момент установяват, че ключовият механизъм за задържане на дълготрайни отношения са именно малките игрички на надмощие и гонитба - в един момент се налага единият, в друг - другият, защото иначе става скучно. В един момент преследва единият, в друг - другият. Затова има връзка - защото и двамата полагате усилия за развитието на отношенията си и показвате, че държите да сте заедно. Лошото е, когато още в началото единият свиква другия, че той ще хвърля всички усилия за всичко - напасва програмата си спрямо неговата, обажда му се, организира всички срещи и пътувания нанякъде, повтаря "колко ми липсваш!", съблазнява, вдига скандали след поредното неспазено обещание и т.н. Ако се усетиш, че ти си точно в тази роля, веднага се вземи в ръце, защото нещата ще стават все по-зле! Колкото повече ти се стремиш към него, толкова повече той ще ти бяга. И толкова по-отчаяно ти ще се опитваш да го задържиш. И понеже жените сме свикнали винаги да търсим вината в себе си, в един момент ще решиш, че просто не си Идеалната в неговите очи. И ще се втурнеш да се промениш и да станеш - ще започнеш да се преструваш, защото имаш чувството, че ако дадеш гласност на недоволството и потребностите си и просто бъдеш себе си, ще го изгубиш. Така ще стигнеш до положението на Лили (25 г.): "Докато Ангел обясняваше как тази година ще отидем на море в Турция "и точка по въпроса", си дадох сметка, че моето мнение отдавна беше "Както кажеш, мило." Постепенно се бях превърнала в образа, който той търсеше - послушната жена, която се съгласява с всичко, не създава проблеми и го гледа с възхищение. Най-интересното е, че аз сама се бях дресирала така, защото го обичах, исках да бъда с него и исках той да е щастлив. Е, да, имах го, но бях нещастна, понеже бях изгубила себе си."
За щастието да бъдеш себе си
Кой не иска да го обожават и не би направил всичко по силите си, за да го предизвика? Едно е обаче да полагаш усилия да се будиш до любимия мъж в перфектно състояние - с идеален маникюр, педикюр и с гладка, нежна, благоухаеща кожа. И съвсем друго - да се будиш в друга кожа, тоест, да си съвсем различна от своето Аз. Ако вярваш, че никога няма да си намериш половинка, или да задържиш мъжа до себе си, без да се промениш драстично, поведението ти се превръща в проблем. Това е знак, че чувствата ти към този човек са добили формата на нездрава мания. И в стремежа си да му се харесаш и да му угодиш, ти умишлено се обезличаваш - докато стигнеш дотам, че сама престанеш да се харесваш. "Ненавиждах се в какво безволево мекотело съм се превърнала заради Емил", обяснява Рени (24 г.) "Аз, която имах тълпи обожатели и всички искаха само да им позволя да ме носят на ръце. Имах супер богат избор, а бях избрала да служа за изтривалка!" Това е изказване на личност със самочувствие, граничещо към нулата, нали така? Значи няма нищо чудно, че половинката на Рени постепенно губи уважение към нея, започва да й се дразни за всичко, дистанцира се и в един момент обявява, че "може би е добре да се разделим за известно време, за да видим как ще се почувстваме." Как реагира тя на това? "Молех го да не си тръгва, защото няма да го понеса. Казвах му, че ще се променя, макар че вече и аз самата не знаех коя съм и каква съм. И накрая го заплаших, че ще изпия цялата аптечка хапчета и ще му тежа на съвестта. Той ми каза, че съм се побъркала и трябва да отида на лекар." Ето как нещата приемат същата стряскаща посока, така позната на Мила (22 г.): "Имах чувството, че Искрен ме е обсебил. Нонстоп му пусках sms-и и си мислех за него, не можех да свърша нищо в работата, а след скандали се чувствах като болна. В началото той се радваше много на чувствата и вниманието ми. После обаче започна да не ми отговаря всеки път, да обяснява, че е зает, че трябва да го давам по-спокойно, че го тормозя и че съм прекалено емоционална. Реших, че явно вече не ме обича толкова и нищо чудно да си е намерил друга. Започнах да му ровя в телефона и в компютъра за доказателства, даже помолих един приятел да ми помогне да му хакна пощата и скайпа, но той отказа. Тогава отидох при една жена, която гледа на кафе - тя ми каза, че ще се разделим, и превъртях. Животът ми се превърна в лудница, обаче не можех да се спра. Сега, като се обърна назад, не виждам никакъв смисъл от всичките ми терзания и глупости. Заради него даже обмислях дали да не си направя корекция на носа!"
Има ли смисъл от всичко това?
Категорично не, защото насила хубост не става. Личността, която е готова да направи всичко, за да завоюва и задържи някого, не може да види, че колкото по-отчаяни и драстични мерки предприема, толкова повече той ще й се изплъзва, защото усеща как истерията й го задушава. И ако не се овладее навреме, това може да я доведе до депресия и вземане на глупави или направо плашещи решения - от сорта на нарочно забременяване (и мъжете спретват този номер напоследък, така че внимавай!), тотална смяна на имиджа и поведението, преструвки и лъжи, шпионаж под различни форми и даже използване на врачки и магии, или заплахи за нараняване и самонараняване, ако бъде изоставена. Нещо повече: ако даден човек е с по-лабилна психика, или със супер изопната нервна система, е възможно действително да направи опит за самоубийство, като по този начин се надява да си осигури вниманието и нежността на партньора си. Без да проумява, че той ще избяга с ужас, защото не може да разбере истинския мотив на действието. В същността си цялото това поведение "да имаш някого на всяка цена" е свързано със скрит страх от самота и от самостоятелност, с подсъзнателното убеждение, че не заслужаваш любов и със супер ниско самочувствие, често резултат от детство, в което са липсвали сигурност и любвеобилност. Ако ти си израсла в такава среда, има голяма вероятност да си с богат опит в нагаждането към околните. Проблемът е, че когато свикнеш да го правиш и спрямо любимия си, в един момент ще саботираш връзката ви - така хем ще се чувстваш нещастна, понеже през цялото време се преструваш на нещо, което желае някой друг, хем ще решиш, че най-вероятно той постъпва по същия начин и ти не познаваш истинското му Аз. А когато нещата приключат, ти ще си изгубила не само него, но и себе си.
Подложи се на тест
Преди да предприемеш кардинални действия в името на любовта си, се запитай следните неща:
Няма ли да се уморя да му доказвам чувствата си, след като той не си мръдва пръста за отношенията ни?
Ако забременея, дали това ще го задържи завинаги? А ако остане с мен само заради детето, ще бъда ли щастлива?
Замисляла ли съм се сериозно дали да не променя нещо във външния си вид, преди да се запознаем?
Доколко е зряло да вярвам в талисмани, врачки и магии? И да разчитам, че външни фактори ще ми гарантират връзката ми?
Дали проблемът помежду ни всъщност не е в неговите чувства, а в моето собствено ниско самочувствие?
Ако той не иска да е с мен такава, каквато съм, защо аз искам да съм с него?
За първи път ли се опитвам да спечеля и задържа някой, който ми бяга, или това ми е модел на връзка? Дали тайно в себе си не смятам, че не заслужавам да ме обичат?
tyk
