А човекът е корабче
"Минаваааа...
...големият кораб минаваааа", пее се в една песен.
А човекът е корабче, платноходчица, дори лодчица... някой са катери, други лайнери или лайнАри, сек'ви ги има (ако бъркам понятията, оправете ме (във всеки смисъл бих се изкефила, и без тва хората не се вълнуват от друго, освен от оправяне на нечия катеричка или да им оправят катеричката :) ) Та...
Бе 'секъв може да си, но знаеш ли още какъв си, Das man? Повърхностен! Ето това е... Защото ти, човеко, ти, си некво нещо дето се носи по повърхността и дори да си лайнер, това не те различава от един обикновен лайнар, защото си повърхностен и зависим, защото си необразован и мързелив, защото си човече, а не човек. Защото ти решаваш кръстословици, допушвайки цигарата си в кенефа, но все повтаряш, че си зает, без да намериш и секунда да помислиш себе си. Да помислиш! Защо? Защото си повърхностен! Защото не искаш да мислиш, а това прави способността ти да го можеш, леко позакърняла. Защото 'никой не е съвършен', но и всеки има грижата за себе си.
И така, разпознаваме ли се? Виждаме ли се, малки, нищожни, никакви, мислещи за гащи и за бръснати **тки, мислещи повече за нищото?
Колко от нас взимат нещата в живота си на сериозно? Колко от нас имат амбиции и желание, имат стремежи и ги постигат с усилие? Но въпреки това съумяват да запазят Себе Си и да покажат на света малко обич? Колко? Или стана така, че ние можем да бъдем само такива, мизерни, "миришещи на лук и вкиснало" непукисти? Народопсихология ли е това? Болест ли е, какво е? Не сме ли неразбиращи по-дълбоките неща?
Колко от нас предпочитат секс с голяма кака/батко, пред "храна за душата", колко от нас използват някого, за да хранят Егото си? М? Колко от нас в свободното си време правят нещо полезно, вместо да мляскат цигарата и да псуват по телевизора? Колко от нас бият жените си/децата си? Колко от нас са долни гадове и си го признават?
Познаваме ли се, хора?! Познаваме ли се?!?!?!? :?
p.s. И "не знам" са две думи, а не една!
