За секса и страстта
Untitled Document
Напоследък ме вълнува един въпрос, който не ми дава мира. Измъчва ме всеки път, когато правя, гледам или мисля за секс. И той е: Кога си отива страстта??? Въпрос на време ли е или на химия между партньорите, въпрос на чувства или на умения (сигурна съм, че “супер жените” никога не се измъчват над такива въпроси, те просто знаят, че са страхотни в леглото). Часове наред се лутах из лабиринтите на секс-наръчници, статии от сорта “10 страхотни секс пози” или “Голямото О”, но не открих нищо, нищичко за страстта и времето. И как човек да бъде подготвен за момента, в който тръпката ще бъде безвъзвратно изгубена. В старанието си стигнах дотам да се обадя на приятелка с 20 годишен брак и да я попитам направо “Как е сексът между вас?". В отговор чух сдържан, леко ироничен смях. Продължението обаче, беше нещо, което напълно скова сетивата ми и малкото надежда, която бе останала в мен. “Скъпа, та ние си лягаме като роднини, ти би ли правила нещо с роднина?”. Отчайващо. Положението беше станало такова явно, някъде между безсънните нощи, заради бурен секс в началото, решението да заживеят заедно, притесненията около децата и желанието и на двамата да направят кариера. Но кога беше дошъл този момент, нима жените с вродената си уж интуиция за тези неща, не могат да определят момента? Когато я попитах КОГА се е изгубила страстта, тя замълча. Нямаше отговор, във въздишката й долових само малко тъга. Тогава се сетих за култовия филм “Девет седмици и половина”. Как само ми се искаше да видя онази страстна сексробиня и неустоимият й партньор след 10-годишно съжителство. Дали щяха да правят секс на стълби, в коридори, по столове и с белезници? Усетих, че ставам злъчна, а това обикновено не ме води до нищо добро.
От малки ни учат да сме винаги подготвени за “важните моменти” в живота си, но с времето разбираш, че за някои неща и ситуации, никой нищичко не ти споменава. Исках да се подготвя за един от тези случаи, в които ще лягам до някой и няма да усещам истинско желание, исках да знам как и какво трябва да направя тогава. Предписанията от типа “съхранете страстта” ми се видяха леко нереалистични в условията на динамичното ни ежедневие и хилядите проблеми, които мога да излея върху него и страстта му да загасне за седмица напред. Тогава отивахме на другия вариант – изневярата. Дава ти тръпка, страст, адреналин и...... много притеснения, че могат да те хванат, а в лъжите никога не съм била особено добра. Третият вариант обаче, ми се стори не по-малко зловещ – график. Определени дни от седмицата, в които да си подготвяме романтични вечери – и това нямаше да се получи. Всеки ден се прибирах в различно настроение, той – също. И всяка вечер изникваше нещо неочаквано и за двамата. Тогава се появи спасителната сламка, мисъл за която се хванах и не исках да изпускам, защото ми изглеждаше правдоподобна и .....удобна.
“Можем ли да правим хубав секс без страст?”. Можем ли просто да си доставяме истинско удоволствие в леглото, без да прехвърчат искри помежду ни? Сигурно щом можем да имаме страхотни преживявания в леглото без чувства, тогава не би било проблем да имаме и пълноценен секс, без страст. Стига да познаваме телата си достатъчно добре и да чувстваме човека до себе си истински близък. А вие как мислите?
tyk
