Какво трябва да научат мъжете и жените един за друг
От праисторически времена ролите са били ясно разделени: мъжът бил ловец на храна, жената - закрилник на семейното гнездо. И днес 70-80% от мъжете смятат, че най-важното в живота им е да работят, а 70-80% от жените имат за приоритет семейството. Мъжете се себедоказват чрез своята работа и постижения, а жените съизмерват своята стойност посредством качеството на двойката, в която са.
Ако жената е нещастна в интимния си живот, тя не може да се съсредоточи върху работата си.
Ако мъжът е нещастен в работата си, той не може да се съсредоточи върху взаимоотношенията в двойката.
Мъжете не владеят несловесния език.
Една жена на секундата може да каже дали един човек е разтревожен, наранен, ядосан или влюбен, докато мъжът трябва да стане свидетел на такива физически прояви като проливане на сълзи, темпераментен скандал или да бъде зашлевен през лицето, преди изобщо да заподозре, че нещо не е наред.
Казвайте на мъжете направо какво чувствате, не чакайте да се досетят.
Жените имат по-широко периферно зрение, мъжете могат да виждат ясно и отчетливо само пред себе си (затова вечно не могат да открият вещите си).
Жените чуват по-добре и различават тънки и остри звуци. Затова мъжете ''не чуват'' капещото кранче на чешмата и ревящото нощем бебе.
Женският мозък разделя и категоризира звуците и взема решения за всеки от тях поотделно.
Ако има и друг шум (например от телевизор) мъжете просто не чуват какво им казвате.
Мъжете не забелязват подробностите. Те не умеят и да правят комплименти.
Жените обожават гальовното общуване. Когато са под напрежение, мъжете избягват докосването и се затварят в себе си, докато повечето жени искат да бъдат гушнати.
Мъжете са дебелокожи - и в пряк, и в преносен смисъл. Те по-трудно се набръчкват, по-леко понасят нараняванията, но са и по-нечувствителни към женските страдания и неразположения.
Мъжете могат да правят нещата само ''едно по едно''. Мъжкият мозък е тясно специализиран. В него задачите са строго класифицирани и разделени по групи. Програмиран е във всеки момент да се съсредоточава само и единствено върху една първостепенна задача (ако чете вестник, не чува какво му говорите).
Женският мозък е многофункционален. Жената е способна да извършва различни, несвързани помежду си дейности, по едно и също време (например да готви, да гледа телевизор и да разговаря по телефона).
Говоренето не е силната страна на мъжа. :wink:
Жените обичат да говорят. Това е единствения начин, по който те могат да осмислят проблемите си и да освободят мозъка си. За жените говоренето цели изграждане на взаимоотношения и завързване на приятелства, докато за мъжа то е излагане и предаване на факти.
Мъжете си говорят мълчаливо наум, а жените мислят на глас. Когато мъжът седи мълчаливо загледан в една точка, той всъщност оживено разговаря със себе си и решава проблеми. Мрази да го безпокоят в този момент.
За жената мисленето на глас означава споделяне и приятелство, а не че нещо не е наред или че искат мъжът да им реши проблемите. Жените говорят и слушат емоционално, а мъжете - като сфинксове. Жените трудно се ориентират по карта и в пространството.
Жените си признават грешките, а за мъжете това е равносилно на провал.
Когато са в стрес, жените искат някой да ги изслуша и да ги гушне.
Мъжете започват да демонстрират нещо.
Жените говорят без да мислят, а мъжете действат без да мислят.
Жената има нужда от любов, романтичност, сигурност и общуване.
Той иска тя да му се възхищава. Затова мрази когато тя плаче - значи в нещо не е успял.
Мъжете крият чувствата си защото за тях емоционалността е загуба на самоконтрол. Жената пък е програмирана да разкрива чувствата си.
Мъжете мразят съветите - звучат им като критика.
Пазаруването е радост за нея и ужас за него. Мъжете пазаруват като че воюват.
