Миналото - неизменен спътник на всяка връзка
Какво се крие зад силното любопитство към миналото на другия и огорченията по повод на миналите любовни истории?
Разпитите за миналото
„Не мога да се спра да разпитвам Андрей за неговото минало. Искам да знам всичко за него“ – признава 34-годишната Ина, която е омъжена от три години.
Разпитите за миналото са продиктувани преди всичко от естествено желание по-добре да опознаем другия, да разберем какъв е той всъщност. И да ценим партньора и заради това, по което той не прилича на нас. Затова ни е толкова важно да разберем какво той е преживял, от какво се е ръководел, постъпвайки по един или друг начин, според какви критерии е избирал своите предишни партньори и по какви причини се е разделял с тях. Всичко това ни помага да оценим доколко сме подходящи един за друг, да се уверим, че ние наистина сме добра двойка или…
да потънем в съмнения
В случай обаче, че интересът към любимия човек се окаже натрапчив и не можем да преодолеем любопитството си, това означава, че в неговото минало ние търсим нещо, което ще ни позволи да се чувстваме по-уверени.
Чувството на любов ражда и тревога, затова ние несъзнателно търсим някакъв ориентир в опит да разсеем това чувство. Такава роля за някои играе миналото на партньора. Сякаш ако научим как той е живял по-рано и как е постъпвал спрямо човека, когото е обичал преди, можем да разберем какво ще се случи в новата, в нашата връзка. Подобно предположение обаче е само плод на нашата фантазия, защото новата любов никога не прилича на старата. Между влюбените протича уникална алхимична реакция, над която те нямат власт, и миналото, уви, не може нищо да им каже нито за настоящето, нито за бъдещето.
Признак на неувереност
„След аспирантурата две години работих по договор в чужбина. И досега, когато спомена за това, съпругът ми въздъхва с досада. Женени сме от 20 години, но той, изглежда, все още ме ревнува от времето, когато още не съм го познавала“ – с усмивка разказва 52-годишната Александра.
За някои, както и за мъжа на Александра, е важно еднолично да притежават предмета на своята любов. Те трудно приемат, че любимият човек може да получи удоволствие без тях. И трудно преодоляват убеждението, че каквото и да е неговото минало, то трябва да им принадлежи. Подобна реакция е признак на неувереност в отношенията. За Александра досадата на мъжа є и ревността му към нейното минало са свидетелства, че тя, както и преди, не му е безразлична. Само че не трябва да се злоупотребява с търсенето на такива „доказателства“ за любов. Ревността е една от най-страшните болести, които разрушават емоцията. Ако единият партньор страда, ще страдат и отношенията в двойката.
Изисква се великодушие
Някои жени са против това съпругът им да се среща с децата си от предишния брак. Някои мъже изискват от техните партньорки да изгорят всички мостове към миналото, в случай че са имали предишно семейство.
Постъпвайки по този начин, те се опитват да укрепят собственото си семейство. Но рискуват да се случи точно обратното. „Подобни условия са разрушителни за брака им, защото разривът с миналото винаги ражда силно вътрешно напрежение, което може да се превърне в депресия“, предупреждават психолозите.
[]i„Мисля, че не мога да обичам мъж, който говори лошо за своя предишен брачен живот – разсъждава 45-годишната Райна, която през последните две години живее с нов партньор. – Макар че, честно казано, ми е тежко да слушам, когато любимият ми разказва за преживени приятни моменти в предишния си брак, както и за хубавите отношения с децата си. Още повече че ние нямаме деца.“[/i]
Зрелите отношения в двойката се основават на уважение и на приемане на миналото на партньора. За да се запази любовта, са необходими великодушие и търпимост.
Поток от спомени
„Съпругът ми работеше в театрална трупа, която гастролираше по света. Когато се срещнахме, неговата кариера завърши неуспешно – разказва 40-годишната Вероника. – А сега често се случва да се запозная с негови стари приятели, които започват да разказват надълго и нашироко как той тогава е бил щастлив. Сякаш животът му с мен е съвършено скучен и безинтересен.“
Ако партньорът през цялото време се връща към миналото си, подчертавайки, че преди е бил по-щастлив, то напълно естествено е другият да се обиди. Тази реакция въобще не говори за неговия ревнив характер. И е недопустимо човекът, който живее с нас, през цялото време да ни уверява, че всичко хубаво, което му се е случило, е преживял в миналото.
Откъде идват това самохвалство и тази суета? Когато в отношенията възникне криза, някои започват да се връщат назад и да въздишат за миналото си, като го доукрасяват и идеализират. Такова поведение е скрит упрек, адресиран към партньора, че отношенията в двойката не са достатъчно добри. Освен това при сравняване на миналото с настоящето настоящето обикновено губи, защото миналото лесно се идеализира.
Минали рани
Често, когато ние ревнуваме, в нас се събужда мъничкото момиченце или момченце, което някога сме били. Те винаги живеят вътре в нас и само чакат повод, за да се покажат. Несъзнателно на някои им харесва да „бъркат“ в старите рани. Те изпитват почти мазохистично удоволствие от това да събуждат детското съперничество: „Кого мама и татко обичат повече?“
Такъв човек, освен че смята себе си за непривлекателен, живее със страха, че ще го разлюбят. При такава ниска самооценка партньорът не може да му помогне и да му даде увереност. Само работата над себе си може да помогне за справяне с дълбоко скритата тревога.
Еротичен заряд
„Не мога да се преборя със себе си. Женени сме от осем години, но до ден днешен ми се случва да събудя мъжа си посред нощ и да го разпитвам как е било с другите преди мен“ – признава 34-годишната Ирина.
Много хора изпитват сексуална възбуда, представяйки си партньора с някой друг. Разпитвайки за подробности от секса, ние потапяме партньора си в еротични спомени, които сами по себе си са мощен сексуален стимул. Той или тя отново преживяват своето желание, като го пренасят и върху нас. Дори и ако при това положение ревнуваме, преживяването въпреки всичко зарежда отношенията ни с допълнителна сексуална страст.
Да разбере и да преосмисли
„Бившият съпруг на Албена е бил доста заможен – разказва 36-годишният Константин. – С нея вече 6 години сме заедно и през цялото това време аз изпитвам ревност. Не към нея, а към материалното благополучие, което той є е осигурявал. Когато се оженихме, тя дойде при мен с някакъв много скъп сервиз за хранене. Всяка чиния приемах като упрек към мен. Това осъзнах по-късно. Лека-полека тези чинии сякаш ми се изплъзваха от ръцете и така, докато от сервиза не остана нищо. Слава богу, и двамата приехме случилото се като повод да се посмеем.“
Чувството за хумор е най-добрата противоотрова на ревността към миналото на партньора. Хуморът помага да погледнете ситуацията непредвзето. Съпрузите са се посмели заедно, а такива моменти на взаимно разбиране са начин да се приеме и миналото. В този случай „безценният сервиз“ е послужил като своеобразна изкупителна жертва – Константин е пренесъл мрачните си чувства върху него и по този начин се е освободил от тях заедно с чиниите. А после се е надсмял над постъпката си, разбира се. /Tatyana Gladskikh
