Когато чувстваш, че си сам...боли

О,миличка. Следих историята ти отстани, но щом прочетох последното не мога да остана мълчалива.
Много ме е страх да давам съвети и да се правя на умница сега. В подобна ситуация съм и аз в момента и знам, че не ми трябва съвет, а да знам, че някой ме подкрепя.
Искам да знаеш, че в мое лице имаш такъв човек. Знам какво ти е в момента и затова ти подарявам нещо, което ми подариха на мен "Има живот и след любовта, колкото и да ти е трудно да повярваш сега ще има едни очи, едни ръце, които ще те накарат да забравиш не за него, а за целия свят и няма да те издигат в облаците, а просто ще те приютят при тях, там в облаците..." Извинявам се ако съм те разплакала, но след като се наплачеш едно хубаво си вдигни главата и виж около теб има други неща, които заслужават твоето внимание.
Пиши

Аз не идвам често на интернет, защото напоследък нямам много време, но когато съм тук винаги си чета историите и знам, че сте с мен, така м ие по-добре, не писах скоро и защото не исках и не можех, но сега всичко ми се подреди в главата, в интерес на истината ние много се карахме, аз крещях, защото той не ме изслушваше и разбираше, за него приятелите, т.е. приятелките му бяха много по-важни от мен, по точно 2 от тях и точно едната не можеше да ме понася, мен ме болеше и му го казвах, но той си мислеше, че просто ревнувам, винаги смяташе, че той е прав, а аз си затварях очите, даже след като ме остави ми трябваше седмица, за да осъзная, че не аз съм виновна, а той, след каот ми каза "Писна ми да правя повече компромиси, кога ще се промениш, няма смисъл да сме заедно, въпреки, че все още те обичам, обичах те, но ти провали всичко...", а аз правех всичко за него, всичко, знаете ли, казвате, че сте си мисли, че си въобразявам, а аз се надявах да е така, но аз винаги усещам нещата, за мое съжаление, винаги преди да са се случили, въпреки, че нищо не говори за това, а в онзи ден знаех, че ще стане нещо такова, но го бях затворила някъде дълбоко в съзнанието си, но то изплува, той си отиде и дори не направи това по-леко за мен, обвини ме за всичко, каза ми, че се е изнесъл от вкъщи, за да помисли, а даже не ми даде и шанс, той просто го беше решил, каза, че много се е чудил, но може да звучи егоистично, но е решил така, защото е щяло да бъде по-добре за него, какво ли още не ми каза и в какво ли още не ме обвини за този половин час, после каза, че си тръгва, защото ще си изпусне последната маршрутка, а не беше така, но нямах сили да кажа каквото и да било, и си тръгна, остави ме, а аз не можех да си стоя на краката, изминала съм разстояние, което обикновено минавам за 10тина минути, за половин час, опбадих се на майка ми, плачех като луда по улиците, изкарах й акъла, после се обадих на един приятел, той ми помогна, взехме сди бира и говорехме, така де, аз плачех и говорех, а той само мълчеше, накрая ми каза, че той е загубил, това ми казват и всички около мен, но от това не боли по-малко, а сега вече се опитвам да забравя, да простя никога, но ще забравя...някой ден, говоря си и се срещам с различни хора, но не мога да спра да мисля за него когато съм сама, а това ужасно боли, поне вече не плача и не го сънувам...

Толкова много искам да те "отвлека" от мислите ти за този човек! От сърце ти желая много, много хубави Коледни изненади, подаръци, обич, приятелства!

Когато губиш не знаеш какво печелиш
Успех !

Благодаря на всички, които са ми писали и са ме подкрепили, благодаря ви приятели...много се радвам на това, че когато губиш не знаеш какво печелиш, няма да ви занимавам с това какво се случи след раздялата ни, няма да ви разказвам и всичката гадост, която научих за хората около мен, за подлостта на съквартирантката ми и за неговата глупост и незаинтересованост, изобщо няма смисъл да се връщам назад и да ви отегчавам с нещастни и жалки истории и куп самосъжаления, сега съм щастлива, не сама, наистина спечелих и то много, надявам се този път да не греша и да съм щастлива така като винаги съм се опитвала да бъда въпреки всичко, чувствам се много, много добре, точно на мястото си, съвсем спокойна и уверена в себе си, току що ми приключи сесията, предпоследната за сега, имам работа, която ми харесва и невероятни вечери, понякога диви, понякога спокойни, но винаги много, много щастливи и пак съм с вас, ако ме искате разбира се, до сега нямах сили, нямах и много време да пиша тук, а и не виждах смисъл да се самосъжалявам пред вас, да се оплаквам и да плаче пред монитора, исках да си стъпя на краката и сама да си изградя щастието и живота си, мисля че се справям малко по малко и затова сега мога да съм отново тук с вас, благодаря ви отново, благодаря и за коледните пожелания, наистина тази Коледа за мен беше вълшебна, надявам се и при вас да е било същото, е не съвсем същото, но все пак вълшебно и красиво, обичам ви!

Много се радвам , че отново си тук , по силна от всякога.Запази щастието дълго и му се наслаждавай ,максимално!

Радвам се за теб!

и аз се радвам

Добре дошла отново!

Благодаря ви отново, аз ви пожелавам същото на всички, а иначе може би няма да имам толкова време да пиша както преди, но това не означава, че няма да съм тук когато имате нужда от мен...и когато нямате понякога