Изневери ми - а аз не знам какво да направя!!!

Не съм омъжена,но знам какво е да ти изневери любим човек.Пъров искам да похваля жена ти която е има тази смелост да си признае!Наистина е необходимо много голяма сила за да може да си признаеш.И теб да поздравя за това,че не си бил като всички остана ли мъже и не си и показал вратата!Наистина ситуацията е много гадна.За да забравиш такова нещо...абе малко е трудно!Аз също мисля като теб че 3 човек само може да помогне в едни отношения...смисъл да подсили огъня. Но отностно отмъщението...аз на твое място щях да го направя!Даже 100 пъти по гадно от това което си замислил ти (имам богато въображение), но бих изчакала малко време да мини нали знаеш "НИКОГА НЕ Е КЪСНО ДА НАПРАВИШ НА МРЪСНИКА МРЪСНО,КОЛКОТО ПО КЪСНО ТОЛКОВА ПО МРЪСНО" но вече дали на теб ти се занимава е друго.Аз бих си отмъстила просто само така ще мога да продължа напред и да преглътна всичко.Отностно в кой е вината - мисля че всички в ситуацията и ти и женати и онези двамата са виновни!"НЕ Е ВИНОВЕН ТОЗИ КОЙТО Е ИЗЯЛ БАНИЦАТА А ТОЗИ КОЙТО МУ Я ДАЛ" но е глупаво да се обвинявате (и по точно ти и жена ти) но не очаквай и да не те боли и да мини!С времето спомена ще избледнее но все още ще го има! Има два варианта - да и простиш,но да не забравиш или да забравиш,но да не и простиш (макар че втория вариант е малко труден).Ще ти кажа само,че на всеки може да се случи и съм сигурна,че не си само ти в тази ситуация,но не можеш да върнеш времето назад,трябва да съомееше да продължиш напред!Успех!

Благдаря ви наистина! Много рботи иска да ви напуша но просто съм на път и съм с един бъгъв телефон без копчета и ми е страшно трудно. Не знам защо но ссе чувстам невероятно като чета вашите коментари и добрите и лошите,, не съм предполагал че може да ми е добре като чувам всякакви мнения още повече от напълно непознати хора за личния си жвот а пък тъй-като и случая е малко деликатен и няма как да го обсъждаш с познати наистиина ми става добре а пък и в шбания ни околен свят всичко около нас са гадни сплетни и лъжи и ако не е*еш те Е*ът, ви чувствам наистина много близки! Благодаря Ви! Ще ви пиша още много неща по случая веднага щом имам възможност! Бъдете щастливи иии РАЗУМНИ!

не мога да не обърна внимание на факта, че дълго живелите са и дълго видели. Повечето от писалите в темата могат да кажат за партньорствата си само "гаджета сме от няколко месеца", че дори и няколко години. И щом има изневяра - край! - без него/нея! Абе хора, като живееш с един човек 10-15 години какво мислите остава от любовта? И още какво променя факта, че си бременна и имаш извънбрачна връзка или не си бременна и може? Да не би по време на бременоста една жена да престава да бъде жена? А ако един мъж когато жена му е бременна има връзка с друга жена /щото честа става така!/ тогава какво е?
Формулировката "заради децата не се развеждай" не е оправдана и според мен.Говоря за ОТГОВОРНОСТ към децата.В този смисъл е и избора който се налага.

Поздрави за мнението ти, Карамелче!

"Абе хора, като живееш с един човек 10-15 години какво мислите остава от любовта?"

Незнам, ще ти кажа като минато още десетина- дванайсет години.
Знам само,че всеки човек би трябвало да има някакви принципи и колкото и да се правят компромиси в името на това и онова, пренебрегвайки тези принципи човек само губи.
Колкото до съвместния живот и жертвите които сме склонни да правим за другия - това е цена която всеки сам решава дали си заслужава да бъде платена.
факт е, че съществуват бракове, в които след 10-15 години любовта е все така жива, и дори по-силна отколкото в началото.
Не бива да превръщаме собствените си лични разочарования в мерилка и кантар за живота на другите хора.

Айде спирам че пак ще ме набедят за бърборана която разводнява темите

Стига,бе Теди,бе-за каква сила говорим в случая,това според мен си е чист -СТРАХ,и се разсъждава-"по-добре да си призная,отколкото той да разбере,че по-лошо ще стане(за мен)".Отделно автора не набляга на факта,че тя се е РАЗКАЯЛА за деянието си,за изневярата си,а че и дори се е един вид похвалила-"на кого му е по-голям".Абе хора,такива неща разказват ли се?Изцяло съм с Леона-такова нещо не се признава,дори и хваната на калъп.

Сладолед-не оправдавам изневерите,но пък е изключително грозно да мамиш,човекът който те обича докато носиш неговото дете и да го правиш един неволен ,неосъзнат свидетел на твоята поквара.

и към автора:защо таиш омраза и планираш отмъщение към любовниците на жена си,след като самият ти си стигал с други жени "почти" до края...до къде точно стигна???и замислял ли си се,че жена ти може да е имала някаква информация за това,но без подробности и поради тази причина да е потърсила утеха в чужди прегръдки???Отделно си мисля,че отношенията между вас са били далеч не толкова "розови",отреди нейното признание,защото ако тя наистина беше търсила развлечение,опресняване на емоциите,чисто женска суета,то когато онзи"по-дъртия" се беше намесил с манипулациите си -тя щеше да се разкая,да отиде при мъжа си и да се разберат,че е залитнала,влюбила се и т.н.,а не да решава въпроса с "разтворени бедра"...

Както се пее в една песен "...ако можеш й прости, ако можеш забрави.."едно е когато е текст на песен , а друго когато ти дойде на главата...
Много мъдрост и истина има в думите на
Lisi4ka и Сладолед, дали ще се вслушаш в тях ще прецениш сам.Единственото и правилно решение е твоето, това което искаш ти и това което и най-добро за твоето семейство.Всеки може да сгреши, затова сме хора да се опитаме да разберем и простим, ако не успеем, да се надяваме да забравим, не казвам ,че не боли, че е лесно, но е правилно.Мислите за отмъщение са разрушителни и насочват енергията ти в неправилната посока, не ние съдим другите заради постъпките им.
Не се оставяй да те завладяват и мисли за детето и ДНК тестове, какво ще ти донесат те, какво повече, ще разбереш освен, че го обичаш много??
Дали ще се повторят нещата, това никой не знае, надявам се, че всеки от вас си е направил правилните изводи и е решил за себе си как да продължи в името на семейството ви.
Много обвинения и силни думи прочетох,някой от тях дори и неуместни /според мен/може би всеки си има мотив да изрази определено мнение, но нека не забравяме, че много често, това от което се възмущаваме и обвиняваме ни идва до главата...
И да, не съм била в позицията на нито една от двете страни /засега, но в живота никога не се знае/...
Пожелавам на автора, много мъдрост за да вземе правилното решение, много сила и кураж за да го следва и много вяра и надажда, че това ще е последното изпитание по пътя му!

Нека да изневерява, нещо липсва, явно е!
А и никой не може да притежава другия.
В древна Гърция това "изневяра" не е съществувало.
То е насадено в Европа от християнството...даже са им забранявали секс да правят.

Какво значи изневяра? Да се изръгаш с някой, който ти е включил първичните желания и инстинкти....ми хубаво де, случва се. И кучетата го правят....НО!
Ние не сме кучета и разликата е в това не че трябва да правим 50 години секс с един и същи човек.....а че изпитваме чувства един към друг в продължение на 50 години - любов, уважение, отдаване, жертвоготовност и мнооого други, които нямат нищо общо с това дали си изклатил колежката от съседния офис или не на Коледното парти след шест уискита.

Тук в тази ситуация гнусното и заслужаващо презрение и наказание е, че тази жена се е чукала с двама за цяла половин година и има наглостта да казва, че едва ли не случайно се е спънала и се е надянала.

А най-грозното и гнусно нещо е че е била в напреднала бременност, когато се е лашкала с дъртия пръч и той се е празнил в нея.....и тя е стенела от удоволствие, ммм???

Може да й се прости изневярата......не може да се прости, че го е правила бременна, че в святото състояние в което се е намирала е правила толкова гнусно нещо......а за ония дърт пръч, за ония дърти простаци, които са я клатили......там никой нищо не каза, защото те са толкова противни и отблъскващи, такива каквито виждаме всеки ден по пазарите и улиците, че просто не си заслужава да се коментира....

Той може да забрави, привидно.....
Тя се надявам никога да не забрави и то не заради него, а заради детето си.....

Само Господ прощава и дали ще й бъде простено, това ще го разбере само тя самата един ден!

Въпреки че казват "Никога не казвай никога" смея да твърдя че никога и при накакви обстоятелства не бих изневерила на мъжа си, дори и да имаме проблеми, дори и да го мразя. Някакси тъпо ми се вижда. Още по тъпо е оправданието, че някой бил голям психолог и за това успял да ме навие да му пусна.Че аз да не съм малоумна, нямам ли мозък в главата, сама не мога ли да преценям. И незнам дали жена ти е била смела, че да си признае или са е видели и я заплашва издаването от друг човек и за това сега си казва всичко. И не очаквай да ти каже, че оня е някво величие в леглото, ама пък толкова зле да е и тя година и половина да "се мъчи с него". Те хората изневеряват за удоволствие, а тя за мъки За мен изневяра е 1-2 пъти, в смисъл толкова пъти да преспиш с друг човек, ама година и половина си е направо гавра. И то като е била бременна. Аз ако съм бих искала да знам дали детето е мое, защо да живия със затворени очи - страх че ще остана сама или толкова е велика и незаменима тая изневеряващата. И незнам що ще нападаш мъжете, дето се казва "Мъжът е длъжен да пробва, от жената зависи дали ще му пусне". На теб какво ти пука те с кой правят секс, ти имаш връзка с жена си, не с тях, тя е отговорна пред теб, децата ви и 13-то години брак. И се замислям щом сега без причина ти изневери с двама, то явно не и трябват причини и за вбъдеще...Пък и както лесно се поддава на обработката на психолози...
Ама едно е да го мислиш, друго е като ти дойде на главата, пък и ме остави мен с моите мисли, аз все гледам от тъмната страна на нещата.

Не познавам тази жена и не я оправдавам или извинявам. Отстрани ситуацията изглежда пошла и инфантилна.
Но човекът си я познава най-добре и знае защо е прекарал толкова време от живота си с нея. Както и защо не иска все още да я напусне.
Не виждам смисъл лентата на случката да се превърта пак и пак - ама какво е изпитала и как са я е***. Това човъркане в мръсотията, хвърляне на камъни по напълно непознат човек е сякаш по-гадно. Ако живеехме в друг край на света вече щяхме да сме издали смъртна присъда май...
Дългото съжителство с някого не е само въпрос на вярност. Иска се да отделяш внимание, да проявяваш разбиране, когато ти е най-досадно, да носиш материална отговорност, да полагаш грижи за децата, да планираш ремонти и почивки, да си до леглото на болния си мъж или жена, ако се наложи...и още куп неща, които се предполага, че са трябва да споделяш с някого - винаги. И кое е по-непростимо - изневярата, пренебрежението, липсата на отговорност, неадекватното поведение? Хмм..не бих казала, че е да изневериш. Макар и от това да боли най-много.
Айде да сме по-реалистични преди да пердашим, без да знаем цялата истина.
Аз лично не бих останала с такъв човек (като тази жена) - не защото ми е изневерил, а защото се е държал незряло и податливо на изнудване. И ме товари с ненужни болезнени подробности. Но това си е мое мнение.

Здравейте и аз да се включа в темата! Момичета Сладолед е права, че много живелите са и много видели! Никой не е застрахован от грешки! А да ви кажа, че и кавга от един не става, както и към една изневяра не се тръгва толкова лесно. Със сигурност не познавате живота в това семейство и не знаете (както и аз) каква точно е истинската причина за тази постъпка. Колкото до принципите, те са хубаво нещо, но много често в живия, а не книжния, живот те са неприложими. Не забравяйте, че принципа е унифициран за общо ползване, но ние си имаме индивидуално мислене и емоции, които много често се разминават с принципа.
На потърпевшия ще кажа - ГОВОРИ. Разговорите, и то без да се премълчават истинските чувства, са най - полезното нещо за семейните отношения. Обръщай повече внимание на жена си. Може би не и правиш достатъчно комплименти. Колкото и годишен да е един брак не трябва да спираш да воюваш за жената да теб,много мъже забравят това или си мислят, че тя им е в кърпа вързана и не си струва да се пънат, а после се чудят, защо са ги за менили. А за детето, знаеш ли не е важно кой е биологичния баща, важен е този, който възпитава. То и Йосиф не е бил бащата на Исус. Важно е как ще възпиташ детето, какъв човек ще направиш от него. Да си родител е призвание и повярвай ми, не е работа на всеки. Виж биологично да създаде детето, всеки може, това обаче не го прави РОДИТЕЛ. Разговаряй със жена си и се опитай наистина да разбереш какво и липсва, защото липсата на нещо в отношенията ви те е поставило в това положение. А детето, с риск да обидиш по-голямото, го обичай повече и си мисли, че то ти е дар от БОГА. Постарай се да направиш от него истински ЧОВЕК. Успех! Желая на семейството ти щастие, късмет и здраве през Новата година!