Отровните колеги

‎"Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса." Аз от слабите ли съм?

Малко ми е чудно, че имаш желание да се занимаваш с подобни неща. По-скоро, че обръщаш внимание на хора с които те свързват едниствено обстоятелствата.

Не разбирам хората, които "живеят" за работата и колегите си.

При мен нещата са коренно различни. Интриги не липсват и то никак, но аз съм там (тялом и духом)само колкото да си свърша работата и да взема кинти. Другото... ама хич не ми е зор. Цял ден мозъка ми се рее в някакви лични мисли и проблеми, които по никакъв начин не са свързани с трудовия процес.

Определено мога да кажа, че нямаме колектив. Всеки дърпа чергата към себе си, а когато работата опира до сътрудничество, тогава лицемерието заработва с пълна пара.

Аз съм сменила доста колективи и практически навсякъде е едно и също - сплетни, интриги, борба, кокошкарник и т.н. Когато ми дойде в повече си грабвам чантата и "дим да ме няма".

Ами знаеш ли, по едно врема наистина много ми писна, ама пък фирмата е добра и заплатата също, другаде нямаше да намеря дори близки до тези условия за възможностите си тогава, и си казах - що пък аз да се махам - те да се махат. И трябваше да стисна зъби, докато си уредя изхода от ситуацията.

Малко наизуст се изказа според мен с това за живеенето за работата и колегите. Това, че не си сменям работата като носни кърпи и проявявам някакво постоянство да си защитя позицията, не означава, че нямам друг живот. Много лесно е според мен да вдигнеш ръце и да си тръгнеш, по-трудно е да си запазиш място, което си избрал да заемаш, понеже ти позволява определни неща - освен доброто заплащане и стандарт, и други важноза качеството на живота неща като гъвкавото работно време, повечето отпуска и т.н. Защо да се набутвам в по-забутана фирма, понеже някакви фльорци решили да интригантстват.
А има и друго нещо - човек като спре да се проявява като еди-какъв си на работата си, защо си мисли, че като си тръгне и отиде другаде, ще бъде друг човек? Това са заблуди.

Розичкеее, какво правиш, и аз не съм се изказвал тук отдавна, но не съм ви забравил, как сте, въждам, че не си добре със змиите....мани ги...гледай себе си, и аз както помниш се вълнувах едно време, всеки минава през такъв период, такива са навсякъде, нооо човек късно го осъзнава...

как е сладолед и хооупчето и компания?

Марти, къде се губиш бе?! Веднага се завръщай на линия!
Аз съм добре, компанията е разредена, заради такива като теб - "дезертьорчета".

докато търсих съвсем друго нещо в интернет попаднах случайно на тази тема и бих искал да кажа че в почти всяка една съвкупност от хора, независимо дали са в офиса на работа или на купон напримерно винаги ще възникнат дребни различия и зависи само от хората дали ще станат непреодолими. ако постоянно се вторачваме в тези неща и продължаваме да задълбаваме ситуацията ще става все по-лоша. затова е хубаво да се зареждаме с позитивизъм и да срещаме намръщените физиономии с усмивка. един нацупен индивид като срещне 10 усмивки насреща ще промени поне малко настройката си. днес малко, утре малко и така стават чудеса

Усмивки на всички

Драго ми е, че си тук, Хопе.

Да, виждам, че доста сте разредени...завъртя ме живота и затова...иначе не съм ви забравил!