Колегата....

Познаваме се от 3 год. и работим заедно.И двамата сме необвързани.Постепенно станахме и добри приятели а в близко бъдеще ще сме вече и съдружници в нов бизнес... Излизаме редовно с негови и мои приятели, ходим по заведения, екскурзии и т.н. /много странно поведение на колеги/ До скоро го приемах само по този начин и ако е имало понякога някой друг много лек намек за нещо повече,не е било от моя страна. Винаги съм пазила дистанция,заради работата.Понякога ме ревнува,задава въпроси... друг път е студен. На последък започах много да го харесвам и да свиквам с него, но не знам как да постъпя. Страхувам се да покажа открито чувствата си не за друго,а заради бъдещата ни съвместна работа. Не мога да определя и той как ще го възприеме... Внимание от негова страна не ми липсва,подаръци,изненади.. Показал ми е че мога да разчитам на него за всичко. Не знам как да подходя в тази ситуация, не съм сигурна всичко, което прави за мен защо точно го прави... Дайте моля ви съвет как да постъпя и как да се държа с него така ,че да го предразположа ако има нещо той да си каже пръв... Има ли някакъв начин по който да разбера със сигурност какви са чувствата му... без да го питам? ако не бяха бъдещите ни планове за работа,нямаше да е толкожва сложно

То това за чувствата и аз искам да знам как може да се разбере.

П.П. Личното ми мнение макар и да не е поискане е че бъркаш това което става между вас с любов. Поне от твоя страна. Иначе успех в разгадаването на нещата

Каквото и да си говорим за това как било грешно: там, където си вадиш хляба да не вадиш друго, ... човек не винаги заповядва на чувствата или пък може да спре нещо подобно.
Работя във фирма,където собствениците са и лйубовниции живеят на семейни начала......разделяли са се досега поне два пъти и то с такива бурни и отвратително скандали на всеослушание, че няма накъде.... Но нещата се сработват!!!

Той ти е показал, че можеш да разчиташ на него, че те цени, закриля и подкрепя. Уважи го като поставиш въпроса директно! В една връзка недоизказаните неща са огромни препъни камъни! Водят след себе си такова потопче, че лошо и на теб и на сърцето ти, за него не знам!!!

личното ми мнение е - преодолей всички притеснения и му кажи какво чувстваш и нека да обсъдите заедно как да се справите с това! Ако не друго поне догатките няма да то тежат!

благодаря за коментара имах нужда да чуя няколко мнения