Крещялник

Добре де, ти не се ли замисляш, че тази жена не иска да остарява, губи авторитет пред сина си. Тя вече не е на първо място в живота му и не може да го приеме нормално.
Хич не и се връзва и не карай момчето да си плаща, заради бъговете на майка му. А ако той понякога се държи неприемливо за теб, то това се дължи на обстановката в която е израснал.
Покажи му другата страна, а не да му се цупиш и фръцкаш.

Ама защо всъщност да е между мен и нея?? Аз от самото начало се ядосах на неговото поведение спрямо мен на моменти май съм твърде търпелива
между вас е защото е разнополов спрямо вас. Това е най-елементарно като обяснение , а то просто е борба за надмощие и територия и в случая по-възрастната / разбирай ПО-ГОЛЯМАТА МАЙМУНА/ има превес. Пък нали е майка, а за българските мъже майка е равно на свръхчовек.

Всъщност аз най-много се ядосвам, когато някой си позволи да се държи тъпо с мен и аз само си го складирам в дългия злопаметен склад и после ми държи влага още 2 месеца, вместо да кажа нещо на място и да си защитя достойнството... иначе Норе си права, че не мога да си го изкарвам на него за постъпка на друг човек; обаче както се правеше на много отворен, че не му пукало от родители, така сви сармите като срещна моята майка, и няколко пъти след това ме пита дали тя е казала нещо за него и дали сме го обсъждали, представям си как щеше да реагира, ако моята майка го беше поканила, за да се държи по такъв начин

Виж само колко е несигурен, понеже в тяхното семейство явно се обсъждат външните лица.
Обаче има нещо, което е сигурно - той иска да ти се хареса, държи на теб, държи на мнението на майка ти, понеже изхождайки от себе си смята, че ще е от решаващо значение мнението на майка ти по отношение на него.
Такива са лъвчетата, те много държат да се харесват и да са единтствени за теб. Покажи им, че ти пука и ти стават роби.

Що лъвчета?

Защото е зодия лъв. Добре де, мисля си, тези "войни" на майката с гаджетата на синовете, не са ли по-подмолни? Все ми се струва, че така явно да се изкаже пред човек, когото вижда за втори път и с когото не си е говорила, си е доста смела проява на цинизъм; не си представям всеки човек да покани гости, които не познава добре, и така открито да си заявява отношението към тях, то не пречи да си ме одумва и да не ме харесва, но зад гърба ми примерно, за какво ме е поканила, за да ми говори така? Отделно малко имам тенденцията да смесвам нейната постъпка с неговото отношение, понеже онзи ден се скарахме много жестоко, понеже ме издразни как се ядоса и избухна, колата закъса на поледица и трябваше да се връщаме, не успяхме да се качим да покараме сноуборд, и през цялото време блъскаше по колата, аз го молих да спрем за малко да се успокои - в крайна сметка и аз се возя до него и не съм длъжна да го търпя така!!! беше ужасно да се возиш по поледица с толкова ядосан човек, имах чувството, че всеки момент ще счупи колата или ще се забием някъде... запазих самообладание докато слезем на по-безопасно, и направих всичко възможно да разбера какво има нужда да направи в момента, да ходи да се успокои ли, не знам, все не беше доволен, накрая си тръгнах, понеже явно нищо продуктивно не можеше да се случи, докато е в такова състояние, и той и на това се разсърди... и не знам, това си е някаква агресивност в тяхното семейство, склонна съм само частично да приема това за конфликта, че не може да приеме добре идеята, че вече губи авторитета си като родител пред него, имаше си и проява на цинизъм и грубост. На гости у бившия ми от гимназията, родителите му може да са имали каквото си искат мнение за мен, винаги са били любезни и гостоприемни, поне когато са ме канили, нали когато каниш някого, презумпцията е, че ти показваш, че желаеш неговото присъствие по даден повод, а така тази жена ме покани, за да ми покаже, че в нейните очи съм въшка

ако можеше да види какво съм писала, щеше да каже, че съм взела някакъв фрагмент от ситуация и съм го раздула до егати проблема, но не мога да подмина такова отношение с лека ръка, това за мен не беше нормално

само ми се извинява оттогава, и в колата като бяхме постоянно казваше, че се извинява, и пак си се ядосваше, но някак се наплаших, не знам, обикновено съм много "чуплива" и когато някой се ядоса около мен или вика, не мога да се контролирам и се разревавам като малко дете, но точно тогава една сълза не пророних, просто се стегнах и се обладах, докато слезем от колата, и оттогава съм му много ядосана и не може да ми мине

Ох и ти си ми една чувствителна, как ще оцелееш не знам!
Кажи ми ама честно, нужно ли ти е нечие одобрение? Да речем моето, това на Ачката или Сълнцето, Сладолед? Има ли значение за теб? Пречи ли ти, ако аз не те харесвам? Спираш да ядеш, да спиш, да сереш... разбери, майката на момчето няма нищо общо с теб и няма какво толкова да я коментираш. Изказала се е тъпо, щот толко си може и това е.
Ти не чакаш от нея нищо, не живееш с нея, не се храниш у тях, не си зависима по никакъв начин. Тогава какъв ти е проблема?
Знаеш, че тази жена има проблем, той не е свързан с теб, а с нея си.
Единственото което бих те посъветвала е, ако възнамеряваш да си с този човек и след поледиците, да не коментираш роднините му злобно. Както се казва или добро, или нищо. Дипломация. После ще разбереш защо.
А колкото до неговата агресивна реакция - ами на мъжете им се случва, защо - нямам обяснение. Може би така изпускат по някакъв начин парата. Не би трябвало да го взимаш толкова на сърце. Нали не те е нагрубил?

Ами затова пиша тук, понеже като получа такава кофа с вода на главата си ми се изясняват някои неща, но не става дума даже специално за нея или за него, ами за това, че се ядосвам на себе си за дето позволявам на хората да се държат по определен начин с мен, за това, че давам вид, че не е нужно да се стараят, за да ми се харесат, за това, че са твърде спокойни, че могат да покажат и най-свинските си прояви пред мен, без да им пука, за това, че каквото и да кажат или направят, ще им се размине; как примерно има хора, които не са никак по-добри от мен, и въпреки това хората около тях стъпват на пръсти и не биха си и помислили да се държат по такъв начин, на такива хора все им се подмазват, все ги ухажват, въпреки че виждат, че се злоупотребява с това, аз съм научена така, че за всичко в този живот трябва да се боря и това е добре, нищо не смятам за даденост и наготово, но май са ме пратили в другата крайност да нямам достатъчно самоуважение... ей затова става дума, може да е той, майка му, кокошките от работа, шефа, касиерката в магазина, ти, Сладолед, Ачо, който и да е, аз единствено съм се научила да се изолирам в такива ситуации и да съм си самодостатъчна, но какво печеля като си се свра в хралупата? Нищо... ако се развикам или агресирам обратно - пак не би имало ефект, макар че понякога като натрупам обида ми се струва, че би ми било полезно... няма го балансът