Уважението

Понякога приемаме отношенията между хората за даденост, приемаме наготово някакво мнение за стойността на хората около нас, кои хора са качествени, кои не, кои хора са важни и стойностни според нас или според средата ни, но някак си не се замисляме защо е именно така, а не иначе, и на какво се основава това? Интересно ми е какво мислите за уважението, как определяте това понятие? Кой заслужава уважение? Кой показва уважение? Как се печели или заслужава уважение? Какво респектира хората? Това някакво вродено качество ли е да печелиш хората, или се развива? Как се култивира такова качество? Вие сте... засега нямам изградена много ясна позиция по въпроса, така че, ако искате, първо вие споделете

Споделям,,че някой ако ми каже този е еди какъв си,а на мен ми е направило обратното впечатление и да искам не мога да си променя мнението.Тоест надавам ухо на това,което се говори,но истинската преценка си я правя сама за себе си.Защото всеки има своята истина.Както бяхме учили по фиософия в университета "Абсолютната истина е равна на всички истини тук и сега".

Добре де, истината е субективна и лична, но какво според теб представлява уважението? Как дефинираш някое действие като проява на уважение или на неуважение и как според теб някой си издейства да се отнасят по единия или по другия начин?

Уважението само по себе си изисква коректност.Уважението означава внимание,подход.Уважението се печели.И след като давам,а не получавам спирам да уважавам.Всяко нещо си има граници.

аба без плочки не става.

ха така, ама и моят корем е стегнат и плосък какво друго имаш да ми казваш, Архангеле

На мен ми е много сложно да пиша по темата. Много съм руса за нея.

Не зная мен уважават ли ме, не ме ли, ама и не си го слагам много на сърце.
Като малка бях много свито и плахо момиче. Дума на въпреки не можех да кажа на никого и за нищо. Поотраснах и видях, че така не става. Всеки минава като валяк през мен. Започнах лека по лека да си изразявам гласно мнението, както и да си го отстоявам. От тогава съм все в опозиция на някого, но пък живея в хармония със себе си, а и околните бягат от мен.
Мисля, че така започнаха да се държат по-благо,да се допитват до мнението ми, пък дали ме уважават и за какво - си е техен проблем.

А какво значи да уважавам някого? За мен това е човек на когото се възхищавам от качества или някакъв принос към мен, или към човечеството. Всичко друго е етика. Много хора не уважавам, но се държа учтиво, защото така ми го налага конкретна ситуация или средата. Както и оцеляването ми.

ами първо трябва човек да е висок и слаб.нещата са свързани.после е плочката и члена.нали казват по дрехите посрещат по члена изпращат.дрехите стоят хубаво върху плочки.а като се съчетае и с най малко 18 см става....

Възхищението е друго, то е някакъв вид привличане, приемане на някого за пример; уважението май не непременно се съчетава с харесване, може да не харесваш някого, примерно на работа, но да уважаваш човешките му права и нужди, или да си ядосан на някого, но да уважиш мнението/желанието му и т.н.... Според мен уважението е някакво зачитане на другия, когото може и да не харесваш непременно, а неуважението е да не зачетеш някого, примерно да не зачетеш нечий образ пред хората съзнателно и нарочно, като го злепоставиш, да не зачетеш, че на някого му е студено и да държиш отворен прозореца. Излиза, че е свързано с потребностите на всяко ниво - физически, емоционални, социални, това да печелиш уважение е свързано с това да даваш израз на потребностите си така, че другите да бъдат сигнализирани да се съобразят с нещо, за да не те настъпят, а примерно проява на неуважение е другите да са наясно, че би бил засегнат от някое действие, и въпреки това да не го предотвратят - примерно да кажеш, че имаш нужда да се наспиш, но въпреки това да не пазят тишина около теб, ами да си пуснат музика... Затова се чудя - как има хора, които още преди да са сигнализирали за нещо, околните се съобразяват и стъпват на пръсти покрай тях, и такива, спрямо които хората не си правят труда, дори и да са наясно, че това ощетява по някакъв начин другия...

Хаха, учудвате ли се, че в Уикипедия няма дефиниция на Уважението на Български език??

Ето превод от английската статия:
Уважение означава положителни чувства на уважение за лице или институция (като за нация или религия), а също така и конкретни действия и поведение на показателни за уважение. Уважение може да бъде специфично чувство на зачитане на действителните качества на уважавания (например: "Аз имам голямо уважение за нея решение,"). Може също да бъде поведение в съгласие с етиката на отношение. Грубото поведение обикновено се смята за показателно за липсата на уважение, неуважение, докато уважението е действия в чест на някого или нещо показват отношение. Спецификите на етиката на уважение са от основно значение за различните култури. Уважение за традиция и легитимната власт е идентифицирано от Джонатан Haidt като един от петте фундаментални морални ценности, споделяни в по-голяма или по-малка степен от различни общества и физически лица. [1]

Уважение не трябва да се бърка с толерантност, тъй като отклонението, не предполага непременно положителни чувства.